Тя се съблече, напълни банята и се изтърка хубаво. „Тези ръце са донесли толкова много смърт — помисли си, докато кръвта се разтваряше във водата. — Защо точно сега го чувствам толкова силно?“
След малко Лиеза дойде да изпере блузата ѝ. Този път не се опита да влезе във водата и избягваше погледа на Рева. Коленичи до ръба и затърка плата със сапун.
— Ти убивала ли си някога? — попита я Рева. — Знам, че си опитала с императрицата, но някога успявала ли си?
Момичето ѝ хвърли предпазлив поглед и поклати глава.
— Е, за да се измъкнеш оттук, може да ти се наложи. Когато се започне, няма да съм в състояние да те пазя.
— Няма да си тръгна без теб — тихо каза Лиеза.
— Това не е игра! — Рева се хвърли към нея през почервенялата от кръв вода, като вдигна фонтан от пръски. — Не е приказка! Ще умреш тук и аз не мога да те спася!
Лиеза лежеше под нея, прикована по гръб, очите ѝ бяха пълни със страх.
Рева не помнеше кога е изскочила от банята. Лотарев не каза нищо, когато тя надигна брадвата. Чу се хрущене, щом острието се заби в гръбнака му, точно както при пленниците и свободния меч, всички тия безбожни грешници…
Усети как Лиеза дойде да седне до нея, меките ѝ пръсти се плъзнаха нежно през мократа ѝ коса и накрая Рева вдигна глава. Целувката на Лиеза беше колеблива, толкова различна от тази на Велис в своята неопитност…
Рева се отдръпна.
— Не мога…
— Не заради теб — промърмори Лиеза и я целуна пак, този път по-настойчиво. Рева усети, че сърцето ѝ се разтуптява. Знаеше, че трябва да я отблъсне, и въпреки това обятията ѝ се разтвориха да я приемат и тя я притегли към себе си. Лиеза се откъсна от нея и дъхът им се смеси, докато се взираше в очите на Рева. — Заради мен.
Варулек пристигна след сутрешното ядене с десетина робини, някои от които носеха дрехи, други — гребени и различни помади. Облякоха я в нещо като доспехи, изработени специално за нея, ако се съдеше по това колко добре ѝ прилепваха. Нагръдникът беше от жилава кожа, но прекалено тънък, за да отклони пряк удар. Полата от кожени ленти с месингови тежести в края също не осигуряваше сериозна защита. Скоро тя осъзна, че това не е истинска броня: от нея се искаше да играе роля и това беше костюмът ѝ. Все пак намери известна утеха във факта, че е достатъчно лек, за да ѝ позволява да се движи бързо.
Облякоха Лиеза с дълга рокля от стелеща се коприна в бледовиолетово, в тон с очите ѝ. Косата ѝ, която през седмиците на уединение бе пораснала по-дълга, отколкото се позволяваше обикновено на робите, беше оформена в бляскава абаносова каскада и украсена с малка сребърна диадема.
— Авиеле е била кралица — обясни Варулек. — Получила е трона от по-голямата си сестра, която се отказала от властта в полза на службата, защото предпочитала да се бие, вместо да управлява. Когато дермосите разпалили похотта на Джарвек, за да отмъкне Авиеле в тъмните кътчета, заложили капан, на който Ливела не можела да устои.
Рева срещна погледа на Лиеза и момичето се усмихна. Сега изглеждаше недосегаемо за страха.
Днес Рева се беше събудила обзета от спомени, които прескачаха от Велис към предната вечер, а вината и удоволствието се смесваха в объркана мелодия. Тя се освободи от прегръдката на Лиеза и тръгна из стаята, като напразно търсеше в Десетокнижието думи, които да успокоят една невярна душа. Лиеза беше забележимо по-малко смутена — събуди се и дойде при нея с още целувки.
— Не. — Рева се извърна, смекчавайки отказа си със стисване на ръката ѝ. — Не. Днес ще се бием. Една последна тренировка, преди да дойдат да ни вземат…
Варулек освободи робините, когато Рева се изнерви от непрестанното им суетене, и изръмжа към една матрона, която се опитваше да начерви бузите ѝ с някакъв прашец.
— Съмнявам се, че императрицата ще забележи някакви несъвършенства — каза той, след като робините си отидоха. Хвърли поглед към двамата куритаи на вратата, вероятно за да се увери, че междувременно към тях не са се присъединили арисаи. — Според слуховете вашата кралица е на петдесет мили от града. Шири се паника, но шпионите на императрицата са навсякъде. Сто свободни получиха Трите смърти вчера и тя заповяда всички пълнолетни граждани да присъстват на арената.
— Лъкът — каза Рева.
— В центъра на трегера под балкона на императрицата има издялан декоративен мотив, орел с разперени криле. Лъкът е заровен в пясъка на петдесет крачки точно срещу него. Ще разполагаш с шест стрели.
„С малко късмет, пет повече, отколкото ще са ми нужни.“
— Имам още едно условие — каза тя и се обърна пак към Лиеза. — Ако загина, ще се погрижиш тя да се измъкне оттук и ще я отведеш при кралицата. Тя ще засвидетелства верността на разказа ти.