Маймуната изрева отново: мощен вой на болка и ярост, и оголи зъби, подобни на затъпени костени пирони. Когато се надигна, Рева видя белезите, покрили торса ѝ, дълбоки и едва-що излекувани. Звярът вдигна ръце и тя зърна проблясък на стомана и забеляза кожените ленти около китките му.
— Те всъщност са миролюбиви създания — беше ѝ казал Варулек. — Живеят си в своите гори и долини, ядат само листа и странят от хората, по разбираеми причини. Да се намери някоя с достатъчно вродена агресия, за да изиграе нужната роля, е трудно, но когато я намерят… Ами, след достатъчно суров период на обучение те сякаш винаги знаят какво се очаква от тях и от стоманените нокти, които им даваме.
Рева видя колко верни са думите му, когато маймуната огледа арената и се втренчи първо в Лиеза, а после и в нея. В очите ѝ блестеше несъмнено знание, ясно разбиране на положението ѝ. Тя изръмжа, задращи по пясъка със стоманените си нокти — и нападна.
Рева се втурна напред и грабна копието и късия меч. Маймуната се насочи право към Лиеза — измина разстоянието с няколко скока. Лиеза беше вцепенена, вероятно цялото обучение беше излетяло от ума ѝ от ужас. Ала когато звярът се приближи, тя се метна вдясно и се претърколи, докато стоманените нокти се впиха в стълба, към който бе прикована, и строшиха веригата ѝ. После се надигна трескаво на крака и събра веригата, както ѝ беше казала Рева.
Маймуната спря с приплъзване, изръмжа и се приготви за нова атака. Лиеза изкрещя пронизително и замахна към нея с веригата, но това я разколеба само за секунда, преди да атакува отново.
„Не още! — умоляваше я Рева наум, докато тичаше към тях. — Не отскачай прекалено скоро.“
Лиеза обаче прецени времето идеално: втурна се надясно и се приведе под нов замах на ноктите, после се изправи и хукна назад към подиума. Изтича нагоре и се присви зад стълба, а маймуната громолеше подир нея. Замахна към стълба и ноктите ѝ пръснаха дървото над главата на Лиеза и засипаха приведената ѝ фигура с трески. После маймуната отстъпи назад, вдигнала високо лапите си за смъртоносен удар.
Късият меч на Рева полетя през въздуха и се впи в крака на маймуната току под коляното. Животното изрева, залитна назад, търкулна се по гръб и се замята, като вдигаше жълт пясъчен облак.
— Ранена ли си? — Рева приклекна до Лиеза.
Тя я зяпна за секунда, а после я изненада с усмивка.
— Днес може би аз също съм Ливела.
Рева почувства в гърдите ѝ да трепва гордо задоволство, което се стопи след миг, понеже маймуната изскочи от прашния облак; вадеше меча от крака си и ревеше яростно.
— Стой зад мен.
Звярът закръжи около подиума, като оставяше диря от кръв и влачеше пострадалия си крак. Раната го бавеше, но също така му бе помогнала да съсредоточи вниманието си. Сега погледът му беше вперен в Рева, а очите му блестяха с обезпокоително разбиране. „Знае — помисли си Рева. — Знае, че един от нас трябва да умре.“
Маймуната атакува отново — втурна се нагоре по подиума, размахала бясно лапи. Стъпалата от фалшив мрамор станаха на трески. Рева и Лиеза отскочиха настрани, докато звярът разпердушинваше всякакви остатъци от тяхното укритие, а после се врътна пак към тях. На няколко пъти скочи и замахна с ноктите си. Рева се изплъзваше при всеки замах, а Лиеза следваше нейния пример, макар че видимо се уморяваше.
„Тази твар е прекалено умна — реши Рева, виждаше напрегнатата съсредоточеност в очите на маймуната. — Опитва се да ни изтощи.“
— Трябва да ѝ отвлечем вниманието — викна тя на Лиеза и се приведе под нов замах. Успя да предотврати следващия с мушване на копието, но маймуната се отдръпна само на няколко стъпки, преди да се запромъква пак напред. — При следващата атака се хвърли наляво. Използвай веригите, но само веднъж. После бягай.
Маймуната изсумтя и опита нова куцукаща атака, разперила лапите си настрани. При събирането им Рева се гмурна вдясно и ноктите изсвистяха толкова близо, че отрязаха края на плитката ѝ. Тя хвърли поглед към Лиеза и въздъхна облекчено, като я видя да се надига бързо на крака, докато маймуната се извърташе за нова атака. Лиеза стисна веригата с две ръце и замахна. Стоманеният камшик изсвистя и улучи маймуната по лицето. Когато главата ѝ се отметна, Рева видя, че е загубила едното си око.
Звярът се врътна към Лиеза с най-мощния си рев досега. Момичето се обърна и хукна, но направи само няколко крачки, преди да се спъне и да падне на пясъка. Маймуната изрева триумфиращо и се присви за скок, вече изцяло обърнала гръб на Рева. Тя рипна на крака, втурна се напред, заби тъпия край на копието си в пясъка, преметна се във въздуха и тупна разкрачена върху раменете на маймуната. Сграбчи рунтавата козина на врата ѝ, а животното се замята, за да я отхвърли като досадна муха. После замахна назад и Рева се наведе. Стоманените нокти я пропуснаха на косъм.