Внезапно маймуната се олюля, после се свлече на колене. Рева зърна Лиеза да тегли веригата с извит гръб и напрегнати ръце. Погледът ѝ проследи веригата до мястото, където бе увита около ранения крак на животното; кръв бликаше от раната, докато то напразно се мъчеше да охлаби стоманените брънки, впити в плътта му.
Рева вдигна копието с две ръце, извъртя го, заби широкия връх в рамото на маймуната и натисна с цялата си тежест. Скърцаше със зъби, докато то потъваше все по-дълбоко. Чувстваше го как стърже в кост и пробива сухожилия, докато накрая щръкна от гърдите на звяра.
Рева скочи от гърба на маймуната, а тя се загърчи в конвулсии и зарева. За момент се изправи в цял ръст, местеше очи от върха на копието към Рева, която сега бе приклекнала на пясъка, готова да избегне нова атака. Но като видя очите на звяра, замъглени от болка и от знанието, че е победен, разбра, че с него е свършено, още преди той да се отпусне на колене с гъргорещ стон.
Огледа се и видя, че е на по-малко от сто метра от балкона на императрицата. Тя стоеше близо до ръба и се усмихваше със сестринска гордост, докато ликуването на тълпата ехтеше над арената. Един кратък поглед към горните трибуни потвърди липсата на стрелци: Варулек бе удържал на думата си.
Рева се изправи и тръгна към балкона. Очите ѝ различиха орловия мотив в центъра. Докато вървеше, от трибуните се сипеха цветя и покриваха пясъка около нея като пъстър килим. Тя сведе очи и прикри едно недоволно сумтене при вида на растящия килим от цветя. „Как да го намеря сред всичко това?“
И тогава го зърна, лека неравност в пясъка, само частично скрита от букет рози. Вдигна поглед към императрицата и я видя как кимва одобрително. „Не мисли нищо. Не чувствай нищо.“ Рева падна на едно коляно, без да откъсва очи от императрицата, и пръстите ѝ потънаха в пясъка и запълзяха към неравната линия, докато не напипаха грубо изтъкан плат. Вкопчиха се в него, отметнаха го и тя видя лъка, натегнат и готов… и само една стрела до него.
Нещо падна на пясъка с глухо тупване и тълпата рязко млъкна. Рева затвори очи и въздухът излетя със съскане от гърдите ѝ. „Само една стрела.“
Отвори очи и видя, че се взира в отпуснатото безжизнено лице на Варулек. От кръвта, която все още сълзеше от отсечения му врат, ставаше ясно, че е умрял само преди броени мигове.
Рева вдигна очи. Очакваше да види императрицата закрита от стена от арисаи, но тя си стоеше като преди, опасно близо до ръба, разперила ръце, без никаква защита.
— Ти показа голямо умение в прикриването си от моята песен, сестричке — каза тя. — Но не и почитаемият управител на арената.
Вратите в стените на арената се отвориха с трясък и от тунелите се изсипаха на бегом арисаи, поне петдесетина, и образуваха кръг около Рева, Лиеза и умиращата маймуна. Лиеза се опита да изтича до Рева, но бързо беше повалена от трима арисаи, които се смееха, докато тя фучеше и се мяташе в хватката им.
— Радвам се, че поднесох такъв ценен дар на сестра си — каза императрицата, докато изправяха Лиеза на колене. Рева се насили да върне вниманието си към балкона, където императрицата продължаваше да стои, вбесяващо близо, толкова лесна мишена.
— Но ако ще споделяме властта — продължи императрицата, — принудена съм да заключа, че имаш нужда от урок за нейната стойност. Властта никога не се е печелила без кръв, амбицията никога не се е постигала без жертва. Така че преди скъпата Лиеза да получи Трите смърти, арисаите имат заповед да я изнасилват пред теб в продължение на един ден и една нощ. Но, разбира се, ти можеш да ѝ спестиш тази участ. — Тя посочи лъка и стрелата на няколко сантиметра от ръката на Рева. — Изглежда, трябва да направиш избор, сестричке.
9.
Френтис
— Волар разполага с най-добре укрепеното пристанище на света — каза флотският лорд и обхвана с широк жест картата. Тя беше стара, с оръфани краища и навосъченият пергамент бе пожълтял от старост, но също така беше много подробна. — Кули от двете страни на входа на залива и високи стени върху дигите, които го ограждат. Самото пристанище има шест различни крепости, с по един батальон варитаи във всяка.