— Кралицата е спечелила нова победа — отвърна тя дрезгаво. — Вече ѝ става нещо като навик. Битката на цветята, тъй я наричат, не знам защо. Както и да е, от тази сутрин пътят към Волар е открит. Би трябвало да стигнат дотам за два дни.
Той кимна. Мислите му бяха замъглени от образи на лейди Рева на арената, а и други. „Доведи лечителя…“
В Нова Кетия беше започнал да взема отново приспивателното на брат Келан, тъй като искаше да избегне повече споделени сънища — опасяваше се какво биха могли да ѝ разкрият, макар че по този начин и той нямаше никаква представа за намеренията ѝ. „Не я интересува дали ще доведа армията си. Изглежда безразлична към приближаването на кралицата. Какво ли замисля сега?“
— Доколкото разбрах, ние ще слезем на сушата първи — каза сестра Мериал.
— Моят отряд, да. Ти ще останеш на кораба.
— Ще остана, дръжки! Преплавах половината свят заради това, а и аспект Кейнис заслужава разплата.
— Бива ли те с оръжията?
Тя се изсмя кратко и смукна пак от лулата. Усмихна се и размърда пръсти срещу него.
— Ще видиш в какво ме бива, братко. Само гледай да не стоиш прекалено близо.
Заслонът на Брокев представляваше малък залив, ограден от стръмни скали. Зад бреговата ивица земята се издигаше рязко към полетата с червено цвете. Слънцето едва-що бе заблестяло на хоризонта и обещанието за лошо време се беше проявило в лек утринен ръмеж.
— Само шепа врагове на тези възвишения, Червени братко — каза Лекран с гримаса, — и този залив ще се превърне в кланица.
Френтис не отвърна нищо. Погледът му оставаше вперен във върховете на скалите, докато лодката се приближаваше към брега. Беше отлив и прибоят бе пренебрежимо слаб, гребците налягаха веслата с високо темпо, без да ги е грижа за шума — в момента бързината беше по-важна от потайността. Той не можеше да види никакви признаци за движение на скалите, нито пък по земята зад брега.
— Помни — каза на Лекран. — Не се бавете и секунда, независимо от загубите.
Беше качил гарисаите в челните лодки заедно с всичките им стрелци. Хората на Греблото и Иллиан ги следваха със заповеди да овладеят скалите. Инструктор Ренсиал беше предпочел да дойде с него, вероятно с надеждата час по-скоро да си намери кон.
Френтис скочи от лодката веднага щом чу дъното ѝ да стърже по пясъка. Затъна във водата до коленете и моментално зацамбурка към брега. В съответствие със заповедите стрелците се пръснаха, вече сложили стрели на тетивите и вдигнали лъковете, като непрестанно оглеждаха скалите за някакви следи от враг. Гарисаите разпениха прибоя до бяло, докато газеха напред с Френтис, и всички стигнаха до брега необезпокоявани от съсък на стрели или викове на тревога.
Френтис не позволи никакво спиране: втурна се към затревения склон и спря едва когато се изкатери до върха. Гарисаите моментално заеха защитна формация, макар че нямаше и помен от врагове. Полята, обагрени в тъмноалено в утринната дрезгавина, се простираха тихи, нямаше жива душа. На запад Френтис можеше да види как лъчите на изгряващото слънце играят по кулите, които стърчаха сред червените цветя като сребърни карфици върху гигантско червено одеяло.
— Волар — каза Лекран със странно благоговение. — Толкова години съм бил роб на тази империя, а го зървам за първи път.
„И може би за последен — помисли си Френтис. — Когато кралицата си свърши работата, от него може да не е останало нищо.“ Мисълта разбуди спомени за момиченцето в сиво и майка му и той премести поглед към брега, търсейки нещо, което да го разсее. Хората на Греблото и Иллиан вече бяха слезли на сушата и се разделяха, за да се отправят към скалите. Политаите се приближаваха бързо, а в челната лодка се виждаше къдрокосата фигура на Плетача. „Доведи лечителя…“
— Тук има нещо гнило — каза Ивелда, оглеждаше маковите поля с подозрително присвити очи. — Няма дори един разузнавач да ни посрещне. Къде са?
Френтис гледаше как просналите се покрайнини на Волар се разкриват под наедряващото слънце. „Няма стени, които да преодоляваме с бой, но пък една къща лесно може да се превърне в крепост.“
— Предполагам, че до час ще получим отговор.
Намериха първото тяло на две мили от залива, момче на около петнайсет, което лежеше сред цветята, облечено в сиво и мъртво едва от два часа по преценка на Френтис. Беше убито с един удар в гърба, вероятно от ездач, ако се съдеше по ъгъла.
— Тук има още трима — обади се Ивелда, беше отишла малко встрани. — Мъж, жена и дете. Някой е избил цяло семейство.
Продължиха към покрайнините в гъста формация. Гарисаите разузнаваха напред, ротата на Греблото беше отдясно, а тази на Иллиан — отляво. Хората на Каравек ги следваха в плътна маса, а политаите образуваха тила. Френтис наложи убийствена крачка: придвижването през открита местност без кавалерия, която да подсигурява фланговете, предизвикваше у него силно чувство за уязвимост. По пътя откриха още тела, на сиви и няколко роби, и тук-там някой чернодрешко. Повечето имаха рани в гърба, което сочеше, че са били убити, докато са бягали. Докато стигнат до първите къщи, Френтис преброи над сто, а после спря да им води сметка.