„Какви ги върши тя?“
Труповете лежаха на всяка порта, на всеки ъгъл, канавките червенееха от кръв като свидетелство колко скоро се е състояло клането. По телата нямаше белези от мъчения, малцина имаха повече от две рани, а повечето — само една. Това беше ефикасно изтребление, извършено без оглед на възраст, пол или обществено положение. Деца лежаха редом със старци, роби бяха примесени с надзиратели. Чернодрешковци, сиви и роби, единни в смъртта.
— Кралицата? — попита Греблото Френтис. Беше пребледнял. — Знам, че тя искаше правосъдие, но това…
— Не е кралицата — каза му Френтис. — Императрицата е вкарала в действие арисаите си.
— Онези червени копелдаци ли? Мислех, че сме ги избили всичките.
„Още девет хиляди…“ Той въздъхна на собствената си глупост. „Сигурно на всички им е била поднесена една и съща лъжа, която да ни разкажат, ако бъдат заловени.“
— Варитаите и свободните мечове са едно нещо, братко — рече Каравек. — Пък дори и куритаите. Но хората ми не могат да се изправят срещу червените мъже…
— Тогава върнете се на брега и молете лорд Елл-Нурин да ви откара обратно у дома. — Френтис се обърна пак към Греблото. — Избери най-бързия си бегач и го прати до Заслона с искане флотският лорд да слезе на брега с всеки моряк, който може да държи меч. — Обърна се да се вгледа в претъпканите със смърт улици пред себе си. — Ще ни намери на арената.
Привлякоха ги виковете, пронизителен хор на ужас и болка, който отекваше над окървавените улици. Френтис поведе гарисаите към тях, като заповяда на Греблото и Иллиан да заобиколят по двата фланга и прати стрелци по покривите. На сто крачки оттам улицата излизаше на площад, отличаващ се с характерния волариански порядък: окосени тревни площи, осеяни със статуи и разделени от каменни алеи, а в центъра на всичко това се виждаше голяма група воларианци, подложени на систематично клане от около двеста арисаи. Хората бяха обградени от всички страни, притискаха се един към друг в инстинктивен ужас, докато червените мъже методично сечаха път през тълпата, която се топеше от миг на миг сред растящ кръг от трупове.
— Не очаквам да се биеш за тях — каза Френтис на Лекран и вдигна меча си към стрелците на покривите.
— Аз се бия с теб, Червени братко — каза мъжът и развъртя леко брадвата си. — Докато това не свърши. Знаеш го.
Френтис кимна и свали рязко меча си. Залп от стрели полетя към гъмжилото и уби поне десетина арисаи. Той се втурна напред и гарисаите го последваха с дружен вик. „Докато това не свърши. За добро или за зло, ще свърши днес.“
Арисаят отскочи от протегнатата ръка на сестра Мериал и се блъсна в една стена. Пипала сив дим се виеха от почернелия отпечатък от длан върху нагръдника му, докато той се свличаше на земята. Всякакви признаци на живот бяха изчезнали от замръзналото му лице. Сестрата се обърна към Френтис с уморена усмивка и размърда пръсти.
— Полезна съм в затруднено положение, нали, братко?
— Залегни! — Той я сграбчи за рамото и я блъсна настрани, когато един арисай се втурна от сенчест вход, протегнал късия си меч и с радостна усмивка на устните. Френтис отклони острието със своето, завъртя се и посече арисая през очите, после го довърши с мушкане в гърлото, когато онзи залитна, като се смееше с весела изненада.
Френтис спря, за да си поеме дъх, и огледа осеяната с трупове улица. Зърна сред тях Ивелда, паднала мъртва върху убития от нея арисай, с кама все още забита във врата му.
Вече близо час се биеха от улица на улица и принуждаваха арисаите да зарежат клането и да се обърнат срещу тях. С напредването им към вътрешността на града боевете се превърнаха в хаос, тъй като улиците ставаха все по-тесни, а арисаите проявяваха дяволски талант за засади. Атакуваха сами или по двойки, изскачаха без предупреждение от пресечки, врати и прозорци, за да се нахвърлят върху бойците му с радостен бяс, преди да бъдат повалени от численото превъзходство или някоя добре насочена стрела. Бяха усвоили добре уроците от Нова Кетия и напредването на хората на Френтис бе възможно само благодарение на стрелците, които продължаваха да скачат от покрив на покрив и да убиват всеки арисай, когото видят.