Френтис забеляза в северния край на улицата Лекран с половин дузина гарисаи и изтича при него. Мериал го последва с нестабилна походка. Той вече я беше видял да убива трима арисаи и знаеше, че с всяка употреба на дарбата си тя рискува да припадне.
— Последните страхливци от Нова Кетия се напикаха и избягаха — докладва Лекран с отвратена гримаса. — Ще убия Каравек със собствените си ръце.
— Това ще е трудна работа — изстена Мериал и се подпря на един портал, пепелявото ѝ лице бе посърнало. — Видях го как умира преди две улици.
Френтис вдигна очи, щом чу някой да го вика, и видя Иллиан на покрива на двуетажна сграда на двайсет крачки от него. Размахваше арбалета над главата си.
— Плетача! — извика тя, когато той дотича по-наблизо, и посочи натам, където гъстите улици излизаха на нещо, което приличаше на пазарен площад. — И инструктор Ренсиал!
Френтис даде знак на гарисаите да го последват и се втурна към площада. Завари го в пълен хаос, каруци и сергии лежаха преобърнати сред безжизнените тела на избити роби и свободни. В северния му край около петдесет политаи се бяха строили в плътен клин и се движеха неотклонно напред към кипяща стена от арисаи, може би два пъти повече от тях. Политаите се движеха с цялата прецизност, породена от насажданата с години у тях дисциплина, копията им стърчаха като бодли на таралеж, докато напредваха бавно. По средата им се виждаше русата коса на Плетача. Любопитно, но арисаите, изглежда, бяха изгубили голяма част от влудяващото си веселие, изправени срещу бившите войници-роби. Френтис видя нескрита ярост върху много лица, когато те се хвърлиха срещу добре построените редици. Повечето умряха върху непоклатимата гора от копия, но някои съумяха да си пробият път до вътрешността на формацията и убиха неколцина политаи.
Отначало Френтис беше озадачен от решителното напредване на политаите — на този площад не изглеждаше да е останал някой за спасяване. А после го видя: един самотен ездач сред арисаите, който въртеше коня си с несравнима грация, мечът му свистеше в елегантни дъги и червените мъже около него падаха. Но беше сам срещу много.
Френтис забрави всякаква предпазливост и се метна сред гъмжилото от арисаи, стиснал меча си с две ръце, за да си разсече път. Въртеше се и убиваше, а гарисаите се втурнаха след него. Чу смътно вик откъм политаите, не на ликуване, защото подобно чувство явно бе непостижимо за тях, по-скоро знак, че са разбрали някаква заповед. Строят им ускори ход. Арисайските редици около тях изтъняваха, докато те си пробиваха път към самотния ездач.
Френтис се приведе под замаха на един меч и заби острието си през нагръдника на държащия го арисай. Мъжът обаче отказа да умре, вкопчи се в ръката му и го задържа на място, оголил червените си зъби в широка любвеобилна усмивка.
— Здравей, татко — изграчи той, стиснал ръката на Френтис като в менгеме.
Един от сънародниците му се хвърли напред, насочил меча си към шията на Френтис, но се закова на място, щом нещо се спусна от небето да го прониже в челото. За секунда очите му се извъртяха нагоре и се втренчиха в арбалетната стрела, докато той стоеше и от устата му се стичаше слюнка, а после брадвата на Лекран посече краката му. Планинецът се завъртя и брадвата му замахна нагоре да отсече ръката на все още вкопчения във Френтис арисай. Френтис се изтръгна от единствената останала ръка на мъжа преди брадвата на Лекран да се спусне, за да го довърши, после се обърна и видя Иллиан да стои на един близък покрив. Вдигна ръка да ѝ благодари за помощта, но вниманието ѝ беше насочено другаде. Стиснала една стрела между зъбите си, тя се затича и скочи на съседния покрив, вперила поглед в самотния ездач отпред. „Инструктор Ренсиал!“
Стрелите се сипеха все по-бързо, все повече стрелци се появяваха на околните покриви. Редиците на арисаите пред него оредяха и той видя трима да падат един след друг, поразени от стрели. Измъкна се от мелето и се втурна към инструктор Ренсиал. Вик на ярост и безсилие се изтръгна от гърлото му, щом видя как един арисай се хвърли напред да забие меча си в хълбока на коня. Той се надигна на задните си крака, изцвили силно и рухна, размахвайки копита. Околните арисаи го обградиха, надигнали мечовете си, смееха се. Клинът на политаите нададе нов вик и се втурна в атака, изтласка настрани оставащите арисаи и се понесе към групата, заобиколила падналия ездач. Френтис загуби коня от поглед, когато политаите връхлетяха, посякоха арисаите и образуваха защитен обръч с типичната си несъзнателна бързина. Той си проби път до тях и се закова на място при вида на все още потръпващия кон. Чак сега забеляза, че е първокласен сив жребец. Можеше само да се зачуди откъде го е намерил инструкторът. Прескочи умиращото животно и издиша шумно от облекчение при вида на затиснатия под него инструктор Ренсиал, който се мръщеше раздразнено, докато се мъчеше да измъкне меча си от трупа на мъртвия арисай до себе си.