— Мъка, кръв и справедливост! — Викът се надигна неканен, спонтанно избликнал от нечие безлико гърло в коленичилите редици, и заехтя, докато бойците размахваха във въздуха всевъзможни оръжия. — Мъка! Кръв! И справедливост!
Лирна почувства как съблазънта я пронизва, усети мощта ѝ, знанието, че тези няколкостотин наранени души биха умрели за нея на мига. Беше на ръба да ѝ се отдаде всецяло, когато нещо я накара да спре — едно-единствено лице, върху което нямаше обожание. Лорд Норта стоеше до коня си, галеше гигантската котка, приклекнала до него, по главата и лекото му отвращение се бе сменило с дълбоко и явно неодобрение.
Срещна се с брат Кейнис вечерта, насаме, защото Вейлин явно предпочиташе да отбягва бившия си брат — отношение, споделяно от мнозина в армията. Даже Орена, която Лирна смяташе за много практична, беше помолила да я освободят по-рано, за да не остане да посрещне брата. „Страхът от Мрачното не се разсейва за един миг“, заключи Лирна.
Новоразкритият брат от Седмия орден седеше сковано на едно походно столче и отказа предложението за освежителна напитка с учтиво поклащане на глава. Въпреки явната му каленост и славата му като воин имаше определена плахост в този набит, закален от войната мъж; очите му шареха, сякаш очакваше атака във всеки момент. „Толкова дълго е живял в сенките — помисли тя. — Дневната светлина може да е също тъй плашеща като Мрачното.“
— Братята и сестрите ми ме помолиха да ви благодаря, ваше величество — каза той. — За вашата загриженост.
— Една кралица се грижи за всичките си поданици, милорд.
— Щом казвате, ваше величество. Аз предпочитам да ме наричат „брат“. Все пак съм преди всичко човек на Вярата.
— Както желаете. — Лирна посегна към свитъка, който ѝ бе връчил при пристигането си, пълен списък на членовете на неговия орден и различните им дарби. — Имате брат, който може да вижда миналото?
— Дарбата на брат Луцин е ограничена, ваше величество. Виденията му обхващат само мястото, на което се намира.
Лирна кимна и се намръщи на следващото описание в списъка.
— А тази сестра Мериал наистина ли може да извиква мълнии от въздуха?
— Не точно, ваше величество. Тя може да изпуска сила, енергия от ръцете си. В тъмно или на сянка това може да изглежда като мълния. Тази дарба е много изтощителна, даже смъртоносна, ако се прекали с употребата ѝ.
— Тя може ли да убива с нея?
Кейнис се поколеба, после кимна отсечено.
— Значи тя и дарбата ѝ са добре дошли в нашата армия. — Лирна прочете списъка до края и го изгледа с повдигната вежда. — Забелязвам, че едно име липсва, братко.
Неудобството му видимо се усили, но взорът му си остана непоколебим, а в тона му нямаше и следа от компромис.
— Моята дарба не може да бъде разкривана, ваше величество. По строга заповед на аспекта ми.
Тя се изкуши да му напомни, че Вярата е подчинена на Короната, но реши да не го прави. „Това, което ми носи той, е от твърде голяма полза. А сега моментът не е подходящ за конфликт с Вярата, особено след като продължават да крият толкова много.“
— Прекарах толкова години в търсене на хора като вас — каза тя и остави списъка. — Даже рискувах да загина в планините, издирвайки доказателства за вашето съществуване. А изглежда е било достатъчно само да изчакам прилива на историята, за да ме залеят повече доказателства, отколкото някога съм искала.
Брат Кейнис удостои отговора ѝ с предпазливо кимване и извърна поглед. Тя продължи:
— Сигурно е било трудно да се криеш толкова дълго. Да лъжеш братята си години наред.
— Вярата го изискваше, ваше величество. Аз нямах избор по въпроса. Но да, беше трудно задължение.
— Лорд Вейлин казва, че си най-лоялният поданик, който баща ми би могъл да желае. Че ентусиазмът ти в пустинната война е бил огромен. Тъй огромен, че според него сърцето ти било сломено от неуспеха ѝ.
— Аспект Грейлин определи много прецизно ролята, която искаше да изиграя. Моята преданост към Вярата бе толкова силна, че според него щях да я прикрия най-добре като преданост към краля. Но брат ми е бил прав, ентусиазмът ми за войната беше истински, разпален от моя аспект, който ми каза, че тя е ключът за осигуряване бъдещето на Вярата. По свои собствени причини той не ми разкри как ще бъде постигната тази сигурност, нито за съдбата на брат ми. Винаги съм смятал разсъжденията на аспект Грейлин за безупречни, той никога не ме е насочвал по грешния път, никога не е допускал грешки.