Выбрать главу

Орвен стоеше близо до Вейлин, а гвардейците му ги заобикаляха отвсякъде, втренчени в сентарите, събрали се в другия край на поляната. Вейлин разбра, че са минали броени мигове, откакто Алтурк го бе повалил в безсъзнание с тоягата си. Протегна ръка към Орвен и той му помогна да се изправи. Вейлин отиде до Алтурк и му се поклони.

— Моите благодарности, талеса. Лорд Орвен, вдигайте лагера. Все още ни предстои дълъг път.

Докато вървяха все по̀ на юг, виждаха още градове. Обикновено те се бяха проснали нашироко, отдавна надраснали защитните стени от предимперската епоха. Повечето явно бяха претърпели бунтове и въстания, няколко представляваха почернели руини, а още по-малко бяха успели да останат непокътнати благодарение на новоиздигнати стени и барикади, често охранявани от въоръжени граждани, които с радост пускаха стрели към всеки непознат, приближил се твърде много. Вейлин ги избягваше всичките, тъй като нямаше желание да се въвлича в ненужни битки, макар че сентарите често се дразнеха, че трябва да търпят неприети предизвикателства.

Сега Съюзника яздеше начело на колоната; насиненото му и частично префасонирано лице бе приветливо и весело както винаги. Гвардейците на Орвен бяха получили строги заповеди да му запушат устата, ако се опита да заговори пак, но откакто се бе свестил след побоя, той мълчеше. Кирал се взираше непрекъснато в него, често стиснала здраво юздите, и Вейлин знаеше, че тя се съпротивлява на импулса да посегне към лъка. „Напътствията на песента рядко грешат“, знаеше той и усещаше по-остро отвсякога липсата на загубената си дарба. Но във видението на Дарена нямаше желание за моменталната смърт на Съюзника, нито намек, че е на грешен път.

След пет дни на хоризонта се появи червена линия, която растеше с приближаването им, докато накрая спряха сред обширни поля от червено цвете, а в забулената в омара далечина се издигаха високите кули на мраморен град.

— Волар — прошепна Лоркан до Вейлин и поклати глава в нескрита почуда. — Честно казано, никога не съм мислил, че ще го видя.

Вейлин повика лорд Орвен и посочи на запад и изток.

— Прати разузнавачите. Трябва ни вест за местоположението на кралицата. Ще лагеруваме тук…

— Нямаш време!

Вейлин се обърна и видя, че Съюзника го гледа със студена настойчивост и всякаква следа от веселие е изчезнала от все още подпухналото му лице. Пазачите от двете му страни се приближиха да изпълнят заповедите си, но Вейлин им махна да се дръпнат, подкара Драскун към Съюзника и го погледна в очите.

— Защо?

— В същия този момент моята слугиня си играе със сестра ти на арената. Или по-скоро с онази перверзна кучка, която наричаш своя сестра. Ако се бавиш още, подозирам, че не след дълго тя ще е мъртва, когато свърши подходящият период на заслужено наказание. Тя винаги ме е дразнила много.

Вейлин погледна Кирал, която скръцна със зъби и кимна. „Рева! Неговото създание държи Рева!“

— Тя не притежава дарба — продължи Съюзника. — За нея няма да има място в Отвъдното…

Вейлин се извъртя, пришпори коня си към челото на колоната и викна на Орвен да го последва.

После препусна в галоп към Волар.

11.

Лирна

„Изглежда, съм изминала толкова път, за да дам възмездие на хора, решени да се самоунищожат.“

В града сякаш властваха мъртвите: нямаше нито една улица, вход или градина без трупове. Трупове висяха и по многото кули като парцаливи, отдавна забравени кукли. Беше ѝ ясно, че това е бил заможен район, разкошът на къщите и просторните, оградени със стени паркове, осеяни с черешов цвят и статуи, говореха за големи привилегии и високо положение, но каквото и да беше минало оттук, не бе обръщало голямо внимание на ранга — стотиците мъртви роби показваха, че това не е резултат на бунт.

— Арисаи, ваше величество — докладва брат Солис. Кънтенето на подкованите копита на коня му раздираше тишината, обгърнала това място. Той спря наблизо и кимна почтително на аспект Арлин, преди пак да се обърне към нея. — Намерихме двайсетина в съседния квартал, избиваха когото намерят. Видяхме им сметката, но не се съмнявам, че има и още.

Размърда се в седлото, когато братята му спряха недалеч от него, явно нетърпеливи да потеглят.