— Имаш ли някакви вести от него след падането на столицата?
— За жалост не, ваше величество. — Кейнис сведе глава и гласът му стана глух от тъга. — Брат Лерниал има способността да чува мислите на хората, които е срещал, дори от големи разстояния. Знаем, че аспектът е потърсил убежище в Урлишката гора с група свободни бойци, но подробностите са неясни, тъй като дарбата на Лерниал е ограничена. При Алтор той беше ранен в главата и се събуди два дни по-късно със силен писък. Надявах се, че думите му са само признак за увреден ум, но оттогава той се подобри значително и дарбата му му казва, че откъм аспект Грейлин вече не се чуват мисли.
Като видя явната скръб на брата, тя посегна да го хване за ръката.
— Моите съболезнования, братко.
Той се размърда неловко и се насили да се усмихне. „Дали го е страх от мен?“ Едно от имената в списъка му явно притежаваше някаква способност да надзърта в бъдещето и тя се зачуди какви ли разкрития може да са достъпни за Кейнис. Спомни си мрачната физиономия на лорд Норта и думите на Мъдрост от първия ден на похода: „Отлично знам какво означава.“
— При разпита на брат Харлик — каза тя — воларианката, която заловихме в Алтор, е споменала за някакъв Съюзник. Изглежда, лорд Вейлин смята, че ти би могъл да разясниш какво е имала предвид.
— Брат Харлик вече ви каза всичко, което знаем, ваше величество. Този Съюзник се намира в Отвъдното и крои нашата гибел. Не знаем защо.
— Щом съществува в място отвъд смъртта, това не означава ли, че някога е бил жив? Че е бил мъж или жена?
— Така е, ваше величество. Но засега никой член на никой орден не е успял да проумее как той се е превърнал в това, което е, нито какво зловредно влияние го е извратило до такава степен.
— Трябва да има някакви записки, древни текстове, които да описват произхода му.
— От векове Третият орден събира най-старите думи, написани от човешка ръка, като плаща значителни суми за късчета пергамент или глинени чирепи. Съюзника присъства в тях, ала само като сянка — необяснена катастрофа или убийство, извършено по повелята на мрачен и отмъстителен дух. Да отделяш истината от мита често е безплодна задача.
Думите му размърдаха безупречната ѝ памет, извиквайки фраза от „Песни за злато и прах“ на лорд Верниерс: „Истината е най-голямото оръжие на учения, но често и негова гибел.“ Тя реши, че е крайно време за частна аудиенция с алпиранския хроникьор.
— Да разбирам ли — каза тя на Кейнис, — че сега вашият орден се нуждае от нов аспект?
— Изборът е съпроводен с някои формалности, както знаете, ваше величество. Докато не бъде свикан конклав, орденът ми остава без аспект. Все пак моите братя и сестри заявиха готовността си междувременно да следват моето водачество. — Погледът му отново стана твърд. — Което ме води до един друг въпрос.
— Хората от Пределите.
— Да, ваше величество. Моят орден загуби много братя и сестри в тази война. Редиците ни оредяват.
— И искате да приемете в ордена тези другите, въпреки гръмките им възражения? Лорд Вейлин беше съвсем ясен за мнението им по този въпрос. Те следват него, не вас.
— Моят орден е щитът на Надарените. Без нас те щяха да са изчезнали още преди поколения.
— И все пак вие продължавахте да се криете с десетилетия, докато те бяха издирвани и избивани от Четвъртия орден.
— Необходима хитрост. Повечето от нас биват открити в ранна възраст, Надарени деца, родени от Надарени родители и отдавнашни членове на ордена. Не всички имат този късмет, нито пък израстват с добро сърце и недосегаеми за алчност. Въпреки цялото ни могъщество душите ни са човешки като на всеки друг. Преди издигането на аспект Тендрис Надарените, открити от Четвъртия орден, са били преценявани, за да се установи дали са годни за включване в нашите редици. Дали ще се присъединят към нас, или не, зависеше от тях.
— Не и ако са били извън Вярата, предполагам?
— Седмият орден е част от Вярата, ваше величество. Това не може да се промени.
„Дали пред мен не стои един нов Тендрис?“, зачуди се тя, виждайки непреклонната вяра в погледа му. Често се беше питала защо баща ѝ не е отровил тихомълком размирния аспект на Четвъртия орден посредством някой от множеството си скрити агенти. Но даже старият интригант не бе неподатлив към Вярата, нито пък в неведение за силата ѝ.