Ветеранът сведе глава и се намръщи объркано.
— Простете, ваше величество. Не съм свикнал на такива неща.
— Това не е извинение — каза Лирна и протегна ръка към Бентен, който ѝ подаде меча, азраелско острие, както подобаваше на случая. — Един Меч на кралството да нарича себе си сержант. Признавам, че съм шокирана.
Главата му се вдигна рязко и очите му се разшириха при вида на меча.
— Лорд-маршал Ал Травик — каза тя и извъртя острието така, че да легне върху предмишницата ѝ, с дръжката напред, — приемате ли този меч, предложен ви от вашата кралица?
Зад Травик редиците на Кралската гвардия се размърдаха, не толкова спретнати и гладко избръснати, колкото ги помнеше, но неизменно калени воини, излъчващи аура на опасност. „Опасните мога да ги използвам — реши тя. — Нека се борят помежду си, щом трябва, стига да се борят по-яростно срещу воларианците.“
— Аз… да, ваше величество — изломоти Травик.
— Тогава вземете го, милорд, и станете, моля ви. — Месестата му, нашарена с белези ръка се сви върху дръжката на меча и той се надигна; държеше го с израз на чисто изумление.
— Желанието ми е Кралската гвардия да бъде реорганизирана, лорд-маршале — продължи тя, което го накара да се изпъне във войнишка стойка, с изправен гръб.
— Както заповяда ваше величество.
— Уважението към миналото е хубаво нещо, но не можем да позволим да пречи на целите ни. В момента много горди полкове са запазили само малка част от състава си или са напълно заличени. Ако съм изчислила правилно, имате под свое командване малко над шест хиляди гвардейци и много от тях пазят вече лишени от значение връзки с полковете си. От все още съществуващите полкове само три могат наистина да се нарекат такива, а дори и те са със значително намален състав. Вие ще ги попълните и ще разпределите оставащите мъже в три нови полка, чиито названия и знамена ще бъдат избрани от самите тях и одобрени от мен. Освен това ще добавите ротата на лорд Норта към Кралската гвардия като Шейсети пехотен полк.
Тя огледа редиците на Кралската гвардия. Полковата вярност на войниците беше легендарна и тя виждаше върху много от лицата открито смайване.
— Когато спечелим тази война — каза им тя, повишавайки глас, — давам ви дума, че Кралската гвардия ще бъде възстановена и всеки, който иска да се присъедини към стария си полк, ще получи разрешение да го направи. Засега обаче имаме война за печелене и сантименталностите няма да ни помогнат в това начинание.
Лорд Травик излая заповед и сержантският му глас отекна като гръмотевица, карайки войниците да коленичат до един, с наведени глави.
— Кралската гвардия е ваша, ваше величество — каза той. — Можете да я оформяте по свое желание и — добави с мощен глас, който стигна до всеки войник под негово командване, — ако чуя някой да твърди обратното, ще му съдера кожата.
Стените на Уорнсклейв бяха занемарени от много години; дългият период на мир, започнал с възкачването на баща ѝ на трона, ги бе превърнал в скъпа безсмислица за цяла поредица от градски управители. Вейлин изказа мнение, че са били достатъчно здрави да отблъснат един волариански щурм, но са се оказали прекалено слаби да издържат на втори. Бяха пробити на няколко места — големи пробойни, зейнали в камъка от основата до върха, които предлагаха твърде добра гледка към лежащото отвъд, когато Лирна се приближи, яхнала Стрела.
— Не е останало нищо, ваше величество — беше докладвал лорд Адал тази сутрин, след като се върна от разузнаване. — Нито къща, нито жива душа.
Крехката ѝ надежда, разпалена от Кралската гвардия, гаснеше с всяко потропване на копитата на Стрела. Пепелта и отломките, които се виждаха през пробойните, говореха за пълно унищожение. Завари Вейлин да я чака при разбитата порта с мрачна физиономия.
— Пристанището, ваше величество — каза той.
Водата в пристанището беше мътна от тиня и покрита със слой масло, изтекло от потопените лодки на риболовната флота на града, но Лирна ги виждаше достатъчно ясно, голяма група бледи овали, зеленеещи от водораслите, които приличаха на купчина грозде след беритба.
Плъзна поглед по останките от града, който помнеше като оживен, макар и малко миризлив, всъщност мръсен, с говорещи с груб акцент хора, по-склонни да срещат очите ѝ, отколкото онези във Варинсхолд, и по-малко склонни да ѝ се кланят. Но се бяха радвали да я видят, спомни си тя, бяха я приветствали бурно, докато яздеше между тях, поднасяха ѝ бебета да ги целуне и хвърляха по пътя ѝ цветни листенца. Тя беше дошла да открие приют за бедни, финансиран от Короната и обслужван от Петия орден. Сега не видя и следа от него по пътя към пристанището, само улица след улица, осеяни с купища тухли и обгорено дърво.