— Оковали са ги заедно — каза Вейлин. — Бутнали са първия и останалите са го последвали. Може би четиристотин, единствените оцелели след превземането на града, предполагам.
— Не са искали да се обременяват с роби по пътя на север — отбеляза лорд Адал. Отсеченият му тон говореше за добре овладяна емоция, но Лирна видя как се издуват мускулите на челюстта му, докато се взираше надолу към водата.
— Път на север ли, милорд? — попита тя.
Лейди Дарена пристъпи напред с поклон. Лицето ѝ бе покрито с онази бледност, която идва само от най-дълбок студ.
— Струва ми се, че разполагаме с полезна информация, ваше величество.
— Няма ли го? — попита я Лирна малко по-късно. Беше заповядала на Мурел да донесе гореща напитка за Дарена и сега тя седеше в палатката ѝ, стиснала в малките си ръце купичка топло мляко. Вейлин стоеше наблизо и гледаше Дарена с явна загриженост, след като вече бе изразил на глас безпокойството си, че е използвала своята дарба.
— Алтор ти струваше много — бе казал той. — Да полетиш на воля отново толкова скоро не беше мъдро.
— Аз съм войник в тази армия — бе отвърнала тя, свивайки рамене. — Също като всеки друг. Дарбата ми е моето оръжие.
Лирна се насили да стои неподвижно, докато въздухът между тях сякаш се сгъстяваше. Знаеше, че много е останало неизречено, но те двамата знаеха какво мисли другият, все едно го е изкрещял. „Докато аз знам толкова малко от онова, което става в главата му.“
— Изпепелен от край до край — потвърди Дарена. — Урлишкият лес е мъртъв, ваше величество.
Лирна си спомни деня, в който лорд Ал Телнар дойде да моли баща ѝ да вдигне ограниченията за дърводобив от Урлиш и как бе прогонен от залата на съвета, почервенял от унижение. „Урлишката гора е рожденото място на това кралство — беше казал Янус на мазнещия се Ал Телнар, докато подписваше нов декрет за промяна на предназначението на още земя, притежавана дотогава от министъра на кралските строежи. — Люлката на моето управление. И няма да бъде опустошена от хора като теб.“
„Ал Телнар и Урлиш — замисли се тя. — Сега и двамата са пепел. Странно, да се пожертва за мен след като толкова години беше измъчван от баща ми.“
— Ами тази армия, която се движи през ренфаелската граница към Варинсхолд? — попита тя Дарена. — Можеш ли да прецениш числеността ѝ?
— Някъде над пет хиляди, ваше величество. Повечето на коне.
— Дарнел привиква рицарите си — рече замислено Лирна. — Не след дълго със сигурност ще се нуждае от тях.
— Не мисля така, ваше величество — отвърна Дарена. — Сред тях има една душа, която пламти ярко, но в червено. Виждала съм я и преди, когато прелитах над Урлишката гора. Сигурна съм, че там се биеше против воларианците.
Лирна кимна. Спомняше си една нощ, прекарана в ренфаелска твърдина, само преди месеци, макар да ѝ се струваше, че са минали години. „Мнозина смятат — беше казал Бандерс, — че да ги управлява този човек петни честта им.“
— Ами онези изверги, избили хората в пристанището? — попита тя. — Зърнахте ли някаква следа от тях при полета си, милейди?
Долови известно примирение в отговора на Дарена, сякаш тя мрачно приемаше последствията от осигурената от нея информация.
— Около четири хиляди, ваше величество. На двайсет мили северозападно оттук. Повечето пешаци.
Лирна се обърна към Вейлин.
— Милорд, моля, поискайте от Санеш Полтар най-бързия кон, който еорилите могат да осигурят, и ескорт за кралски пратеник. Да издирят тази ренфаелска армия и да определят каква е и какви са ѝ намеренията.
Той се поклони.
— Слушам, ваше величество.
— Ще се погрижа телата да бъдат извадени от пристанището и предадени на огъня с всички полагащи се церемонии, а междувременно вие ще вземете всеки ездач на наше разположение и ще намерите убийците им. Очаквам да не чуя и дума повече за пленници.
6.
Вейлин
„Двамата с теб ще напишем края.“
— Милорд?
Вейлин се сепна — думите на Адал го върнаха към реалността — и видя, че командирът на Северната гвардия язди до него. Присвитите му очи го преценяваха зорко.
— Хората ми откриха изостанали войници на две мили северно оттук — каза Адал. — Близо са до пълното изтощение и не са яли от дни. Вероятно и останалите няма да са в по-добра форма.
Вейлин кимна и се извърна от изпитателния поглед на мъжа. Взря се на запад, където еорилите се отдалечаваха в галоп, за да осъществят заобиколната маневра, която бе заповядал тази сутрин. За момент изпита дезориентация, когато ездачите превалиха едно възвишение и се скриха от поглед, все по-познато усещане, в което се смесваха безсилие и разочарование. Нямаше песен, която да придружава ездата на еорилите, както нямаше и песен, която да го води, когато Лирна го бе открила изцерен телом, но явно не и духом. Нито пък имаше песен, която да придружава обесването на воларианските затворници от Орвен по нейна заповед, нито някаква мелодия сега, когато се обърна пак към Адал и му заповяда да поведе хората си да покрият терена на изток.