— Никакви глупости, братко — каза той на Норта и уви плаща по-плътно около гърдите си. — Имаш думата ми.
Конят бе принадлежал на войник от Северната гвардия и като повечето, отгледани в Пределите, беше от еорилска порода: висок, бърз и с кротък нрав, когато не участва в битка. По думите на капитан Адал предишният му собственик бил много практичен и не особено емоционален човек и наричал животното просто Кон. Вейлин още не беше измислил по-добро име. Усети как животното се напрегна, щом доближиха билото на един хълм в летния следобед, и ноздрите му се издуха, улавяйки някаква миризма, прекалено слаба за носа на Вейлин, макар че той можеше да отгатне смисъла ѝ: потта на множество уплашени хора.
Те се появиха пред очите му, щом превали билото, и нилсаелската кавалерия от двете му страни се разгърна, преоформяйки редиците си в подготовка за атаката. Нилсаелската кавалерия беше леко бронирана, с коне, отгледани да са по-скоро бързи, отколкото силни, а повечето ездачи бяха въоръжени с двуметрови копия. Те се взираха във воларианците с каменни лица, без капка милост или страх. Вестта за зверството в Уорнсклейв бе плъзнала бързо, а и тези мъже вече бяха видели предостатъчно ужаси по пътя към Алтор.
Воларианците бяха сформирали батальони и ги бяха наредили в каре — прокъсано и шаващо отляво, където Вейлин прецени, че са разположени свободните мечове, и твърдо отдясно, където варитаите стояха и чакаха своята участ със сурово безразличие. Зад тях еорилите им бяха пресекли пътя за отстъпление и се бяха строили на равното, групирани по бойни отряди, и вървяха бавно напред. На изток се виждаше как Северната гвардия препуска да затвори всякакви пътища за бягство, докато конната гвардия на Орвен се строяваше на западния фланг.
— Когато заповядате, милорд — каза командирът на нилсаелската кавалерия, жилест мъж с типичния злодейски вид на войниците от тяхното васалство, с бръсната глава и плът, покрита с белези, без съмнение получени при Алтор. Също като при хората му, Вейлин можеше да види нетърпението му да докопа врага по това как ръката му се свиваше и отпускаше върху дръжката на копието.
— Чакайте еорилите — каза Вейлин. Посегна през рамо и изтегли меча си. Стори му се странно, че не намери утеха в допира на пръстите си до дръжката. Докато едно време имаше чувството, че държи нещо живо, сега мечът беше само парче стомана и дърво, по-тежък, отколкото го помнеше.
Познато свистене привлече вниманието му обратно към бойното поле и той откри, че въздухът над воларианците е потъмнял от стрели във връхната точка на полета си. Еорилите вече заливаха равнината на пълна скорост. Вейлин вдигна меча си и нилсаелските тръбачи засвириха подготовка за атака, после замахна напред, когато еорилският залп връхлетя редиците. Срита хълбоците на коня си и всички едновременно препуснаха в галоп, и земята затътна под копитата.
Сблъсъкът го накара да се олюлее в седлото, дивото цвилене на коня му се загуби сред избухналата яростна какофония и трясъка на метал в метал. Той стискаше лъка на седлото и усети как нещо твърдо остърга ризницата на гърба му. Някакъв воларианец се метна към него от гъмжилото, облещил отчаяно очи, макар че мечът му си оставаше насочен и верен. Вейлин пусна седлото и падна на земята, претърколи се и се вряза във воларианеца с достатъчно сила, че да го отхвърли назад. Изправи се на колене и вдигна меча си, за да парира мушкането на един добре сложен свободен меч — ветеран, ако се съдеше по възрастта му и по лекотата, с която отскочи извън обсега на Вейлин, когато той отвърна с посичане към краката му, чудейки се на собствената си мудност. Свободният меч стовари острието си върху неговото с отработена ефикасност, точно над дръжката, и го изби от ръката му.
Вейлин се взря в празната си длан. Една мисъл се въртеше в главата му със странно отнесено спокойствие. „Изпуснах си меча.“
Свободният меч пристъпи по-наблизо, изнесъл оръжието си назад за силно мушване към шията му, а после се завъртя в странно елегантен пирует, пръскайки кръв от наполовина разсечения си врат. Норта спря коня си на няколко стъпки от Вейлин, следван от Снежинка, чиито зъби и нокти вече бяха окървавени.
Вейлин стана и се огледа. Атаката ги беше отнесла почти до центъра на воларианския строй и от всички страни бушуваше битка: нилсаелците мушкаха с копията си, а гвардейците на Орвен сечаха с мечовете. Нов дъжд от стрели се сипеше някъде на запад, показвайки, че еорилите са открили упорита групичка на варитайска съпротива.