— Твоят човек е истински звяр — каза Алорнис на Норта, като продължаваше да попива кръвта, течаща от устната на Вейлин.
— Просто следвам заповедите на негова светлост, Учителю — каза Даверн на Норта. Макар да показваше пълна липса на страх от Вейлин, отношението му към Норта винаги бе подчертано уважително.
— Вярно е — потвърди Вейлин и млъкна, за да изплюе на земята кървава храчка. — И то много добре, мога да добавя.
Норта хвърли кратък поглед на Даверн и нареди тихо:
— Погрижи се за постовете.
Сержантът се поклони и се отдалечи забързано.
— В битка могат да се случат хиляда неща — каза Норта на Вейлин. — Отдаваш прекалено голямо значение на един изпуснат меч.
— Войните не се печелят с изпуснати мечове, братко. — Вейлин взе парцала от Алорнис и тръгна към дървото, където беше вързал Драскун.
— Брат Келан трябва да се погрижи за това — извика тя след него, но той само махна с ръка и се качи на седлото.
Да се намери Кейнис не беше трудно. Контингентът на Седмия орден, вече разраснал се до четирима братя и две сестри, бе подслонен в покрита с плат развалина близо до пристанището, малко встрани от останалата част на армията, която продължаваше да гледа на тях с нескрито подозрение. Кейнис седеше с другите и говореше тихо, но разпалено, и всички го слушаха с жив интерес. Бяха до един по-млади от него. Дарът на младостта даваше на човек по-големи шансове да оцелее при воларианското нападение, младите бяха по-пригодни за тежестта на битката и по-вероятно биха привлекли окото на някой роботърговец. Един от мъжете явно бе претърпял сурово отношение: беше без риза и гърбът му беше нашарен със скорошни следи от бич, яркочервени на вечерната светлина.
— Военните дела вече не се ограничават до Шестия орден — тъкмо казваше Кейнис. — Сега всички Правоверни са призовани да се включат в борбата. Сега всички сме воини. Вече не можем да си позволим лукса да се крием.
Млъкна, когато Вейлин пристъпи от сенките, и другите се обърнаха да го изгледат със смесица от обичайното благоговение и дълбоко уважение.
— Братко — каза Вейлин. — Искам да говоря с теб.
Двамата тръгнаха по дигата. Мракът вече се спускаше, а три четвърти пълната луна се подаваше между облаците. Кейнис не казваше нищо, чакаше Вейлин да заговори, може би в пълно съзнание за първата дума, която ще изрече.
— Микел — каза Вейлин, когато стигнаха края на дигата. Вечерният отлив беше изтеглил морето назад и изглеждаше, сякаш стоят на голямо възвишение, брулено от силен вятър, а тихо плискащите вълни едва се виждаха под тях. След като Кейнис не отговори, Вейлин проучи лицето на брат си и видя онова, което очакваше: вина.
— Преди да отплавам за Пределите, аспект Грейлин ме увери, че той няма пръст в това — продължи Вейлин. — Прехвърли вината изцяло на брат Харлик, който честно си призна за своето участие, макар и не в най-големи подробности. Може би има нещо, което искаш да добавиш към историята, братко?
Изражението на Кейнис не се промени и гласът му бе безизразен, когато отвърна:
— Моят аспект ми възложи да те пазя. Действах според инструкциите му.
— Мъжете, убили Микел, говореха за друг — някой, с когото, мисля, са се срещнали в гората същата нощ. Някой, от когото се страхуваха.
— Те очакваха брат, който Харлик познаваше, някой посветен в неговите кроежи. Аз го намерих, убих го и заех мястото му. Убийците, наети от бащата на Норта, не бяха толкова лесни за премахване, затова ги пратих в грешна посока, която очаквах да ги отведе далеч от всякакви братя. Микел обаче винаги бе толкова бавен и толкова лесно се губеше.
Вейлин се извърна от него и се взря в морето. Надигаше се вятър и гребените на вълните се белееха под слабата лунна светлина. По-надалеч на хоризонта се виждаше черно петно, към което скоро се присъединиха още няколко.
— Нашият флотски лорд изпълни обещанието си — отбеляза той.
Кейнис хвърли поглед към приближаващите се кораби.
— Тази война събира някои странни съюзници.
— И ни разкрива много, докато го прави.
— Денят, когато ти ни намери… Думите ми не бяха справедливи. Бях загубил толкова много мъже, толкова много непредвидена смърт. Струваше ми се, че Покойните са ни изоставили, сякаш твоето Безверие е привлякло възмездието им. Това беше глупава идея, братко.
— Братко — повтори тихо Вейлин. — Наричаме се така толкова отдавна, че се чудя дали в тази дума е останало някакво значение. Крили сме толкова много неща, изричали сме толкова много лъжи. Онзи първи ден, в подземията, Грейлин те потупа по рамото и ти трепна. Помислих, че си се изплашил от въображаемите му плъхове, но той всъщност те поздравяваше. Ти не се присъединяваше към Шестия орден — явяваше се пред аспекта си.