— Получава се много добре, майсторе — извика той нагоре към Бенрил вместо поздрав. Скулпторът беше на втория етаж на скелето и се трудеше върху големия релеф, изобразяващ славната победа на Дарнел над Кралската гвардия.
Бенрил спря чукането и хвърли поглед през рамо. Не го поздрави, но махна раздразнено с ръка, давайки му позволение да се качи по стълбата. Алуциус винаги се чудеше на скоростта, с която работеха двамата: едрият роб плъзгаше пила по наскоро завършените изваяния, докато Бенрил продължаваше да ражда нови от девствения камък. Беше минал само месец от началото на суетния проект на Дарнел, а вече бе готова една четвърт от него, изящно изваяните фигури се появяваха от камъка в съответствие с гигантската скица, която Бенрил бе развил пред одобрителния поглед на васалния лорд.
„Това е може би най-великото му дело — помисли Алуциус, докато гледаше как Бенрил дялка героичния профил на един ренфаелски рицар в двубой с уплашено присвиващ се кралски гвардеец. — И пълна лъжа.“
— Какво има? — попита Бенрил, като заряза работата за момент и посегна към близката глинена бутилка.
— Дойдох само да поднеса редовното си уверение, че и двамата аспекти са живи и никой не ги безпокои — отвърна Алуциус. Това беше цената, поискана от майстора в деня, когато го довлякоха пред васалния лорд. Той просто повдигна вежда пред заплахите на Дарнел за мъчения и бърза екзекуция и стана отстъпчив само когато те бяха пренасочени към аспектите. Въпреки цялото си презрение към обичаите и благоприличието Бенрил си оставаше човек на Вярата.
Майсторът кимна, отпи от бутилката и я подаде на роба. Той хвърли предпазлив поглед към Двайсет и седем, преди да дръпне една бърза глътка и да се върне припряно към работата си. Алуциус взе бутилката, отпуши я и помириса съдържанието. „Само вода.“
— Чувам да разправят за скрит запас от вино — каза той на Бенрил. — Ако ви интересува.
— Виното притъпява сетивата и кара посредствения творец да се мисли за велик. — Бенрил му метна един суров поглед, преди да се върне към работата си. — Истина, с която ти си запознат отблизо, чини ми се.
— Както винаги, за мен беше голямо удоволствие, майсторе. — Алуциус го удостои с поклон, който остана незабелязан, и се върна при стълбата. Поспря да хвърли поглед към костеливия, но все още силен гръб на Бенрил. Тънките му жилави ръце се движеха с изкусен ритъм, докато обработваха камъка. — И още нещо — добави той. — Изглежда, инструктор Грейлин се е събрал с група бойци в гората. Помните ли инструктор Грейлин? Едър дебел мъж, който се грижеше за складовете на Шестия орден.
— И какво от това? — попита Бенрил, без да спира да дялка камъка.
Алуциус беше вперил очи в ръцете на майстора.
— Умрял е.
Беше съвсем леко трепване, една най-мъничка щръбка, оставена във великолепното изваяние. Но бе прекалено дълбока, за да се заглади — вечно свидетелство за кратка липса на концентрация.
— Мнозина умряха — каза Бенрил, без да се обръща. — И още много ще ги последват, когато лорд Ал Сорна пристигне тук.
Едрият роб изтърва пилата и хвърли уплашен поглед към Двайсет и седем, преди да я вдигне бързо. Наблизо един от надзирателите се обърна към тях и ръката му посегна към навития на кръста му бич.
— Моля ви, внимавайте, майстор Бенрил — каза Алуциус. — Няма да ми е приятно да описвам смъртта ви на жената, която обичам.
Бенрил все така отказваше да се обърне, ръцете му отново се движеха със същата лековата прецизност.
— А бе ти нямаше ли да търсиш някакво вино?
Трябваха му няколко опита, докато открие правилната развалина. Накрая изрови изпод купчина тухли почерняла дървена табела. Буквите бяха напълно изгорели, но личеше грубо изрисуваната фигура на глиган.
— Да — съгласи се той с Двайсет и седем. — Отлично съзнавам, че вероятно са ме пратили за зелен хайвер, благодаря ти. Помогни ми да отместя този камък.
Трудиха се близо час, преди да го намерят; разчистиха дъсчения под от отломките, за да разкрият само неясно очертание под праха — правоъгълник с големина около един квадратен метър.
— Една-две бутилки Вълча кръв наистина ще са добре дошли — каза той на Двайсет и седем, докато избърсваше праха от скрития вход и пръстите му опипаха ръбовете. — Прекалено плътно е напаснато. Я пъхни меча си, за да го отвориш.