Двайсет и седем пристъпи към задачата с обичайното си непоколебимо покорство. Натика късия си меч в процепа и повдигна капака. Усилието пролича в издуването на мускулите на ръката му, макар че лицето му си остана безстрастно както винаги. Алуциус хвана ръба на капака и го отвори докрай. Видяха дълбока дупка, водеща към непроницаем мрак.
Беше имал предвидливостта да вземе лампа и сега я запали, след което легна на пода и я спусна в отвора. Жълтото сияние озари само тунел от груб камък — и никакъв издайнически проблясък на стъкло.
— Да — каза Алуциус и поклати глава. — Не ми харесва особено, приятелю. Но един мъж трябва да следва страстите си, не мислиш ли? — Отстъпи от дупката и махна на роба. — Първо ти.
Двайсет и седем само го погледна и не каза нищо.
— Вяра! — промърмори Алуциус и му подаде лампата. — Ако умра там долу, ще те бичуват до смърт. Надявам се, че го знаеш.
Хвана се за ръба на дупката и се спусна вътре. Увисна на върховете на пръстите си, а после скочи в чернотата долу. Въздухът беше прашен и застоял. Двайсет и седем скочи ловко до него секунда по-късно и светлината на лампата озари тунел с непривлекателна дължина.
— Дано да има кумбраелско червено в края му — рече Алуциус. — Иначе ще съм принуден да кажа някои много груби думи на аспект Елера. Много груби думи, наистина.
Вървяха не повече от няколко минути, макар че ехтящите им стъпки и абсолютният мрак отвъд мъжделивото сияние на лампата накара това време да изглежда много по-дълго, и убеждението на Алуциус, че няма да намерят тук никакво вино, растеше.
— Не ми пука за какво настояваш — изсъска той на Двайсет и седем. — Няма да се върна просто така.
Накрая тунелът се разшири в просторна кръгла стая и Алуциус се закова на място при вида на фината зидария, която бе в пълен контраст с грубите стени на тунела. По края на стаята имаше седем каменни колони и ниски стъпала, спускащи се до равна площадка, в чийто център имаше дълга маса. Алуциус отиде до масата, вдигна лампата над нея и забеляза, че не е прашна.
— Като се замисля пак — рече, — може би имаш п…
Чу се внезапен шепот на раздвижен въздух и лампата се пръсна в ръката му. Пламтящо масло заля камъка, после угасна и мракът връхлетя с ужасяваща бързина. Алуциус чу как мечът на Двайсет и седем излетя от ножницата, а после — нищо, нито трясък на стомана, нито болезнено пъшкане. Само мрак и тишина.
— Аз… — започна той, преглътна и опита пак. — Да ви се намира вино?
Нещо студено и твърдо се притисна към шията му, точно върху вената, за която знаеше, че ако бъде срязана дори леко, ще му донесе гибел за няколко секунди.
— Аспект Елера! — бързо и задъхано каза Алуциус. — Тя ме прати.
Пауза, после острието се махна от врата му.
— Сестро — каза един женски глас, гладък и изискан, но същевременно твърд и отсечен. — Запали факлите. Братко, не убивай още другия.
— Алуциус Ал Хестиан. — Младата жена го гледаше през масата с твърдо и не особено гостоприемно изражение. — Чела съм стиховете ти. Господарят ми ги смяташе за най-изтънчените творби от съвременната азраелска поезия.
— Явно образован човек с вкус — отвърна Алуциус, като хвърли скришом поглед към Двайсет и седем, който стоеше присвит в бойна поза и мечът му се движеше напред-назад в бавна пародия на битка. От двете му страни стояха мъж и жена, и двамата млади като жената зад масата. Жената беше пълничка и ниска и на рамото ѝ клечеше голям плъх. Мъжът беше по-висок, добре сложен и облечен в мърлява униформа на Градската гвардия. Пълничката жена гледаше Алуциус с лека усмивка, докато гвардеецът не му обръщаше внимание, а се бе втренчил в Двайсет и седем и ленивите движения на меча му.
— Всъщност — каза младата жена зад масата — аз ги намирах за лигаво сантиментални и твърде цветисти.
— Сигурно са били от ранните ми произведения — рече Алуциус, обръщайки се пак към нея. Лицето ѝ имаше деликатни черти, тесен орлов нос и леко заострена брадичка, косата ѝ беше в приятен меднорус оттенък, а очите ѝ го гледаха студено, с враждебна преценка.
— Баща ти е предател, поете — заяви тя.
— Баща ми е принуден да върши омразните си задължения от обич към мен — отвърна той. — Убийте ме, ако искате да ги изостави.
— Колко благородно. — Младата жена разпери пръсти върху масата, където бе наредена спретната дъга от малки стоманени стрелички. — Пък и лесно за изпълнение, ако открия, че не си съвсем искрен.
Пухкавата жена излезе напред и плъхът пробяга по ръката ѝ, скочи върху масата и изприпка до Алуциус, надигнал муцунка да подуши ръкава му.