— Не усещам мирис на лъжа в потта му — каза тя на младата жена.
— Потта ми ли? — попита Алуциус; усещаше как нова вадичка пот се стича по гърба му.
— Потта на лъжците смърди — обясни пухкавата жена. — Ние не можем да го усетим, но Черноноско го подушва достатъчно добре.
Тя протегна ръка и плъхът изприпка обратно при нея, скочи в обятията ѝ и се сгуши на доволна топчица.
„Мрачното — помисли си Алуциус. — Колко би се зарадвала Лирна да види това.“ Изтика тази мисъл; споменът за Лирна беше болезнен и вероятно щеше да предизвика разсейваща скръб в момент, когато трябваше да се съсредоточи върху оцеляването си.
— Кои сте вие? — попита той младата жена.
Тя го гледа мълчаливо известно време, после вдигна лявата си ръка с хоризонтално изпъната длан. Мигна и една от стреличките се издигна от масата и се задържа на не повече от два-три сантиметра от показалеца ѝ.
— Задай още някой въпрос — каза тя — и това отива право в окото ти.
— Може ли по-бързичко, сестро? — попита с напрегнат глас гвардеецът. — Умът на този тук е лесен за замъгляване, но не мога да го правя вечно.
Младата жена мигна пак и стреличката се спусна бавно на масата. Тя стисна ръце, без да откъсва очи от Алуциус.
— Значи те праща аспект Елера?
— Да.
— Какво е състоянието ѝ?
— Намира се в Черната твърд. Невредима, с изключение на ожулен глезен и силна нужда от баня.
— Какво ти каза тя за нас?
— Че имате вино. — Алуциус рискува да се озърне из стаята. — Предполагам, че е излъгала за това.
— Така е — потвърди младата жена. — Освен това запасите ни от храна и вода са оскъдни, а набезите в града горе не ни дадоха нищо.
— Аз мога да ви донеса храна. Също и лекарства, ако ви трябват. Предполагам, че това е била истинската ѝ причина да ме прати… — Той млъкна, за да си поеме дъх. — Да ме прати при Седмия орден.
Младата жена наклони глава и устата ѝ се изкриви в язвителна усмивка.
— Говориш за легенди, поете.
— О, какво значение има сега? — рече пълничката жена и отиде да застане зад сестра си. — Правилно си се досетил, твоя светлост. Аз съм сестра Инела, тя е сестра Крезия, а този там е брат Релкин. Ние сме всичко, което е останало от Седмия орден в този славен град.
Алуциус махна с ръка към обкръжението им.
— Ами това място?
— Някога е било дом на ордените — отвърна сестра Крезия. — Построено преди Вярата да забрани такъв натруфен стил. Нашите братя от Шестия орден го намериха преди няколко години, било свърталище на престъпници, но впоследствие бе вкарано в по-добра употреба.
Алуциус се обърна да огледа по-добре Двайсет и седем и брат Релкин. Забеляза напрежението върху лицето на гвардееца, докато робът се опитваше да движи меча си сякаш през петмез.
— Той какво му прави?
— Кара го да вижда онова, което трябва — рече Крезия. — Открили сме, че това е главната им слабост, на тези като него и по-малко смъртоносните му братовчеди. Толкова празни умове лесно се замъгляват. Той си мисли, че се сражава с орда убийци, дошли да пролеят кръвта ти. Брат Релкин може също така да контролира скоростта на видението му, да го направи да трае час или секунда.
— Ама не… вечно — процеди Релкин през стиснати зъби.
Алуциус се обърна пак към Крезия.
— Храна и вода — каза той. — От какво друго имате нужда?
— Новини за войната ще са добре дошли.
— Воларианската флота, пратена към Мелденейските острови, претърпя катастрофално поражение. Токрев се готви да превземе Алтор, а Дарнел препусна с рицарите си да издири Червения брат.
— Лорд Ал Сорна?
Алуциус поклати глава.
— Засега няма вести от него.
Крезия въздъхна и стана от масата.
— Кога ще се върнеш?
— След два дни, ако можете да чакате толкова. Събирането на допълнителни провизии, без да събудя подозрение, изисква време.
Тя кимна към Двайсет и седем.
— Този да го убием ли?
— Единствената му задача е да ме пази или да ме убие, ако кракът ми стъпи извън града. Във всички други отношения е сляп и ням.
Тя кимна.
— Вярвам ти, защото аспект Елера не би те пратила тук без причина. — Отвори една кесия на колана си и стреличките от масата се издигнаха и се залюляха върху тъпия си край, преди да се спуснат в кесията в прецизен ред, който накара Алуциус да се усмихне на елегантната му невъзможност.
— В нощта, когато градът падна — добави Крезия, — загубих бройката на мъжете, които убих с тях, а и други твари. Бях пребледняла от загуба на кръв от всички тези убийства и щях да умра, ако сестра ми не ме беше намерила и довела тук. Знай добре, поете, че ако злоупотребиш с доверието ни, ще изцедя всяка капка кръв в тялото си, за да те убия.