Впери отново очи в Дарнел и смуши коня си в атака, протегнал меча право напред. Преодоля разстоянието за секунди. Можеше да види черните линии на стрелите на братята си, които се спускаха към войниците на Дарнел. Коне се надигнаха на задните си крака и рицари западаха, когато стрелите стигнаха до мишените си. Някакъв човек от свитата на Дарнел сграбчи юздите на васалния лорд и се опита да го издърпа към воларианците, но рухна мъртъв, когато Дарнел го посече през шията с дългия си меч, а после се извъртя и посрещна челно атаката на Френтис.
Конете им се сблъскаха със сила, способна да троши кости. Мечът на Френтис отскочи от острието на Дарнел, когато васалният лорд замахна към него, преди конете им да отстъпят със залитане един от друг. Конят на Френтис се олюля — пръхтеше и пръскаше кървава пяна — и се свлече на колене. Френтис отскочи встрани и приклекна, когато Дарнел се наведе в седлото и опита обезглавяващ удар с дългия си меч. Френтис остави меча да изсвисти покрай него, скочи, улови Дарнел за ръката и го дръпна от седлото. Дарнел се стовари с трясък на метал, но се окопити бързо и се хвърли напред, блъсна Френтис с шлема си и го събори. После вдигна с две ръце дългия си меч. Френтис виждаше очите му зад наличника, облещени и пълни с омраза.
Претърколи се — острието се спусна и се заби в земята, — после скочи и замахна към наличника на Дарнел. Васалният лорд избегна удара и завъртя меча си в голяма дъга. Френтис изпъшка от усилие, докато блокираше удара, и стоманата на Дарнел иззвънтя в неговия меч на Ордена. Френтис посегна, хвана бронираната китка на Дарнел, преди той да е успял да дръпне оръжието си, пристъпи към него и насочи меча си нагоре през наличника. Дарнел дръпна рязко глава назад, но острието се заби и върхът му излезе окървавен. Васалният лорд изрева от ярост и болка.
Френтис се завъртя и замахна да посече краката на Дарнел. Не проби бронята, но в удара му имаше достатъчно сила да го повали. Васалният лорд изкрещя и замахна пак към него, но Френтис блокира удара, ритна ръката му с меча и го изби от пръстите му. Стовари ефеса на меча си в наличника на Дарнел и го зашемети, след което стъпи на врата му, насочи върха на острието си в пролуката, взря се в очите зад нея и се ухили свирепо от страха в тях.
— БРАТКО!
Беше Арендил: препускаше към тях между вкопчени в битка мъже, насочил меча си към нещо над рамото на Френтис. Той не губи време да поглежда, а се метна наляво. Един волариански кавалерийски меч остави лека резка на бузата му. Воларианецът извъртя коня си за нов удар, но се катурна от седлото, когато мечът на Арендил го прониза в рамото.
Френтис се обърна и се озова лице в лице с още четирима воларианци, които летяха към него в бесен галоп. Просна се на земята и усети горещ дъх да лъхва врата му, когато един кон го прескочи. Вдигна очи и видя инструктор Ренсиал да нанася прецизен удар нагоре към един от връхлитащите воларианци, толкова силен, че разцепи нагръдника на мъжа. После се приведе под един бесен замах на воларианеца отдясно и отвърна с обратен удар, докато го подминаваше.
Останалите двама воларианци се устремиха към Френтис, близо един до друг и насочили мечовете си напред, но рухнаха, когато рояк стрели се спусна от хълма, за да покоси и ездачите, и конете.
Френтис се завъртя вихрено, търсеше Дарнел сред бушуващия хаос. Рицарите на Бандерс бяха разбили отряда на васалния лорд, но сега бяха заети с воларианците, мъже и коне се блъскаха в маса от стомана и разкъсана плът. Френтис зърна проблясък на синя броня през гъмжилото вдясно, прегърбена фигура на кон, отвеждана от двама воларианци. Заехтяха рогове и кавалерията започна да се оттегля, ездачите нанесоха по един последен удар, преди да извъртят конете и да препуснат в галоп обратно към реката.
Френтис видя кон без ездач на няколко стъпки от себе си, метна се на гърба му и го пришпори след бягащия Дарнел, като посичаше всеки нещастен воларианец по пътя си. Зърна наблизо инструктор Ренсиал, който съсече един останал без кон воларианец, и изкрещя, за да привлече вниманието му. Очите на инструктора го откриха бързо — както винаги в битка бяха съсредоточени, спокойни и привидно лишени от лудост. Френтис посочи фигурата в синя броня, която вече наближаваше реката, и инструкторът пришпори коня си натам. Френтис препусна бясно по петите му.
Дарнел вече навлизаше във водата, когато Ренсиал и Френтис го застигнаха. Двамата воларианци се обърнаха, за да ги посрещнат, извъртяха конете си със свръхестествена прецизност. Френтис изсумтя раздразнено при вида на двата меча на гърбовете им. Бяха куритаи.