На вратата се почука и Орена отиде да отвори. Беше Бентен.
— Лорд Ал Сорна и лейди Ал Мирна, кралице.
Тя кимна и се усмихна пак на брат Холун.
— Чакам с нетърпение утрешния ви доклад, братко.
Той се поклони и тръгна към вратата. Отстъпи встрани, когато влязоха Вейлин и лейди Дарена.
— Искам да говоря с лорда и дамата насаме — каза Лирна на придворните си и те се поклониха и се оттеглиха, Илтис с явна неохота, тъй като напоследък рядко я изпускаше от очи, но беше достатъчно умен да не спори. Лирна гледаше как Вейлин и Дарена стават едновременно, в движенията им имаше синхрон почти като в тези на празноглавите нилсаелски близнаци. Докато гледаше еднаквите им неутрални изражения, се зачуди дали го съзнават, дали знаят колко смущаващо е това за нея, и колко болезнено.
„Една кралица стои над ревността — напомни си тя. — Макар че след днешния ден би било простимо, ако си мислят другояче.“
— Лейди Дарена — каза тя колкото можеше по-любезно. — Мислих върху вашия доклад за богатите златни залежи, които могат да се открият в Пределите. Доколкото мога да предположа от оценката на брат Холун, мините съдържат достатъчно злато, за да изплатят неколкократно всичките ни настоящи и бъдещи задължения към мелденейската търговска класа.
Дарена кимна отсечено.
— Така мисля, ваше величество.
— Странно, но не помня някога крал Малциус да е споменавал, че знае за наличието на такива богатства в своите владения.
Отговорът на Дарена бе бърз и, според Лирна, добре отрепетиран.
— Пълното изследване на залежите още не беше завършено по време на трагичната смърт на краля, ваше величество. Честно казано, подозирам, че предстои да бъдат открити още жили.
— Радвам се, милейди. Подобно богатство може да се окаже спасително за Кралството в идните години, защото ни предстои още много работа. И все пак то ще ни е от малка полза, ако лежи в земята на стотици мили разстояние, докато мъжете с нужните за добива му умения са тук, заедно с човека, който е в най-добро положение да организира усилията им.
Видя как двамата се вцепениха, пак със същата смущаваща едновременност.
— Ваше величество? — каза въпросително Вейлин.
Лирна си пое дъх и призова съжалителната си усмивка. Тази сутрин бе прекарала доста време пред огледалото да я упражнява, защото не беше от най-добрите ѝ.
— Лейди Дарена, мой тежък дълг е да ви заповядам да се върнете незабавно в Северните предели, където ще прилагате волята на кралицата до момента, в който лорд Вейлин е в състояние се върне към своите задължения. Съдът на корабен лорд Елл-Нурин чака в пристанището да ви откара там. При добро време би трябвало да стигнете до Северна кула за три седмици, тъй като корабът му е необичайно бърз. Ще заповядам също така да бъдат събрани достатъчно кораби, за да превозят миньорите на капитан Ултин до дома колкото се може по-скоро.
— Те искат да се бият — заяви Вейлин. Дарена стоеше безизразна до него. — Ако ги отпратите, това ще предизвика брожение…
— Аз ще говоря с тях — каза му Лирна. — Ще им обясня, че всеки замах на кирката струва колкото сто удара на меча. Освен това те се биха достатъчно, за да задоволят честта си, не мислите ли?
— Така е, ваше величество — обади се Дарена, преди Вейлин да успее да заговори. — Аз… съжалявам за необходимостта да издадете такава заповед. — Хвърли бърз поглед към Вейлин, преди да сведе очи. — Но не намирам какво да възразя.
„Истински късмет, защото не бих слушала възражения от теб.“ Лирна скри тези думи зад нова усмивка, стана и пристъпи напред да хване ръцете на дребничката жена.
— Службата ви в тази война беше велика и чудесна. Никога няма да бъде забравена, нито пък е приключила. Доставете ми богатства, милейди, за да мога да си купя правосъдие.
Пусна ръцете на Дарена, отстъпи назад и се насили да срещне погледа на Вейлин. Блясъкът в присвитите му очи бе труден за понасяне. „Това не е ревност — искаше ѝ се да каже. — Достатъчно добре ме познаваш.“
— Сигурно искате да се сбогувате — каза им тя. — Аз имам работа с новопристигналите.
Новодошлите се различаваха от повечето групи, добрали се до Уорнсклейв, по това, че с тях имаше много деца. Една от най-честите и трудно поносими гледки по време на похода им бяха многото малки трупчета. Децата бяха затваряни заедно в някоя къща и изгаряни, или пък просто изколвани като нежелан добитък и оставяни да гният на открито. Гледката на толкова много от тях живи повдигна духа на Лирна, макар че бяха предимно мършави и тихи и я зяпаха втренчено, докато обикаляше из жалкия им подслон.