— Добре. — Лирна погледна Верниерс и извика съжалителната си усмивка. — Ами вие, милорд? Ще направите ли това за мен?
— Не, ваше величество — отвърна той и тонът му и присвитите му очи показаха, че усмивката ѝ е отишла нахалост. „Този вижда прекалено много.“
— Ще го направя — продължи Верниерс — за моя император, който е велик в мъдростта и доброжелателството си.
Стоеше на покрива на къщата на началник-пристанището и гледаше отплаващите кораби. Видя сбогуването на Вейлин с Дарена и осъзна, че не може да откъсне очи, макар да се чувстваше като натрапница. „Той я прегръща толкова дълго.“ Дребната жена се отдръпна от него и си взе довиждане с лейди Алорнис, лорд Адал, брат Келан и Санеш Полтар, после се обърна и се качи по трапа на „Червеният сокол“. Корабен лорд Елл-Нурин я посрещна с поклон. Когато корабът пое към входа на пристанището, Лирна се зачуди дали има някакво значение фактът, че нито един сеорд не бе дошъл да я изпрати.
Вейлин стоеше и гледаше как корабът се отдалечава. Отговори на прегръдката на сестра си с леко поклащане на глава, преди тя и другите да си тръгнат. След малко пристигнаха лорд Верниерс и воларианката и Лирна видя как той ги изпрати до кораба. Още беше учудена от интереса му към избора на кораб, който да откара двамата до империята, но той открай време си беше човек на тайните.
Обърна се, когато Орена се качи на покрива, понесла обшит с кожа плащ.
— Днес вятърът е остър, ваше величество.
Лирна кимна благодарно, докато придворната нагласяше плаща върху раменете ѝ, и продължи да наблюдава Вейлин, който се взираше след отдалечаващия се учен.
— Мурел казва, че бил най-страшният човек, който била виждала — отбеляза тихо Орена.
— Значи в младостта се крие мъдрост — рече Лирна. — А теб той плаши ли те, милейди?
Орена сви рамене; от всичките ѝ придворни тя беше най-малко склонна към официалности, когато са насаме — нещо, което Лирна намираше за достатъчно освежаващо, за да ѝ прощава често своеволния език.
— Някои мъже са грубияни, други са мили. От време на време срещаш някой, който е и двете. — Тя се изпъна и се поклони официално. — Лорд-маршал Травик моли за аудиенция, ваше величество. Изглежда, новите му попълнения се карат как да кръстят полка си.
— Ще дойда право там, милейди.
Останала отново сама, тя чакаше и гледаше как той обръща гръб на пристанището и се отдалечава с целеустремена крачка. „Не беше от ревност — помисли си. — Просто не мога да позволя да ви разсейват, милорд.“
През малките часове я събуди меката, но настоятелна ръка на Мурел. Тази нощ не я бяха спохождали сънища и изтръгването от покоя я хвърли в лошо настроение.
— Какво има? — сопна се тя.
— Лорд Вейлин е долу, ваше величество. С капитан Белорат. Изглежда, той носи важно съобщение от Островите.
Лирна ѝ заповяда да донесе купа студена вода, потопи лицето си в нея и ахна от моменталното главоболие, докато остатъчната умора се стопяваше. Облече най-простата си роба и съумя да си придаде гостоприемен вид, докато се спускаше по стълбите до импровизираната тронна зала.
Капитан Белорат имитира поклона на Вейлин, макар че лицето му издаваше неудобство, че се е озовал в положението да раболепничи пред жена, която някога е била негова пленница — пленница, която за малко не беше убил. След като Щита бе превзел чудовищния волариански флагман, Белорат си бе върнал командването на „Морска сабя“ и бе поел обратно към Островите за ремонт и за да предаде вестта за великата победа при Алтор. А също така, надяваше се Лирна, да осигури още кораби за флотата.
— Милорд, капитане — поздрави ги тя и се настани на трона си. — Предполагам, че новините са достатъчно важни, за да оправдаят късния час.
— Така е, ваше величество — каза Вейлин и кимна на Белорат.
Лицето на капитана показваше известна неохота, тонът му беше отсечен и предпазлив.
— Както ваше величество знае, корабните лордове горят от желание да обезпечат сигурността на Островите чрез… определени дискретни мерки…
— Вие имате шпиони в Кралството от години, капитане — прекъсна го Лирна. — Факт, който не е убягнал нито на покойния крал, нито на мен.
— Да, ваше величество. След нашествието повечето от тях замлъкнаха; все пак продължихме да получаваме от време на време информация от този във Варинсхолд.
— Същият, който ви предупреди, че Воларианската флота е отплавала — спомни си Лирна.
— Да. При завръщането си на Островите открих, че е пристигнало ново съобщение от същия източник. — Белорат измъкна от колана си свитък и пристъпи напред да ѝ го връчи. — Адресирано е до вас, ваше величество.