Лирна разви свитъка и откри, че думите са малко, но достатъчно, за да я накарат да се зачуди дали въпреки цялата си прехвалена интелигентност не е все пак глупачка.
Лирна,
Атака в Средзимната нощ. Избягвай стените, ако можеш. Аспекти Е и Д в Черната твърд. Съжалявам.
Алуциус
10.
Алуциус
— Не ме лъжи, поетче! — Дарнел се въсеше насреща му, гласът му бе нисък и зловещ, а скорошният шев под окото му заплашваше да се пръсне, когато се озъби. — Трябва да са ти казали нещо.
Алуциус разпери безпомощно ръце.
— Само изразиха съжаление за смъртта на един брат от Вярата, милорд. Макар че долових у аспект Дендриш известно задоволство, че вече е най-дебелият човек в Азраел.
Дарнел стана от трона си и посегна към меча, почервенял от ярост. Спря, когато дивизионен командир Мирвек се изкашля предупредително, а бащата на Алуциус се напрегна и пристъпи по-близо до сина си. Взорът на Дарнел се плъзна по всички тях, ръката му трепереше върху дръжката на оръжието. Скорошното му бягство от Червения брат и новините, че васалството му се е вдигнало на бунт, с нищо не допринасяха за успокояване на нервността му. Освен това все по-растящото незачитане и неуважение на Мирвек към неговия Военачалник бе достатъчно доказателство колко бързо Дарнел губи значение. Оставаха му само шепа рицари и не можеше да се сдобие с нови от васалството си. Алуциус се зачуди защо воларианецът просто не убие Дарнел и не поеме командването, но мъжът явно бе войник до мозъка на костите си и щеше да продължи да следва заповедите, докато не дойдат противоположни нареждания от Съвета. Дарнел беше назначен за техен васал и на Мирвек му липсваше властта да го свали, колкото и безполезен да бе станал.
— Те знаят за още Надарени — каза Дарнел на воларианеца, без да успее да скрие отчаяната нотка в гласа си. — Сигурен съм.
„Не е чак такъв глупак, че да не разбира, че акциите му са паднали — осъзна Алуциус, като гледаше как Дарнел шава неспокойно. — Опитва се да си купи сигурност със знанието на аспектите.“
— Аспектите са ценни за всички, които остават свободни в тези земи — каза бащата на Алуциус. — Ако ги нараним по какъвто и да било начин, ще предизвикаме нови бунтове.
— Неговите хора тъй или иначе се бунтуват — изтъкна Мирвек замислено. — Любопитно нещо са тези ваши аспекти. А аспектът-воин беше достатъчно интригуващ, че Съветът да нареди откарването му в империята още в деня, щом бе заловен. Разпитът им може да се окаже плодотворен.
На Алуциус не му хареса как воларианецът натърти на думата „разпит“.
— Ако ми дадете още време — каза той, — сигурен съм, че те ще станат по-сговорчиви. Най-вече аспект Дендриш вероятно би избълвал всяка тайна в главата си срещу една богата вечеря.
Мирвек не се засмя, а го изгледа с присвити очи. Досега се отнасяше към сина на своя генерал-роб със смътно презрение, но сега Алуциус разбра, че го вижда с неприятна яснота.
— Моят най-способен разпитвач беше взет от вашия Червен брат — каза воларианецът. — Той би могъл да ги разприказва за секунди. Пратих да му доведат заместник, който пристига с подкрепленията в края на седмицата. Имаш време дотогава.
Алуциус отвърна с благодарен поклон и заотстъпва, когато воларианецът го освободи с махване на ръка. Усещаше очите на Дарнел върху себе си, докато излизаше от тронната зала, и още веднъж се зачуди за пълната си липса на страх.
— Е — каза Алуциус, докато сестра Крезия дишаше тежко в ухото му, а голото ѝ тяло лежеше върху неговото и леко трепереше, — това беше неочаквано.
Тя се надигна от него, обърна му гръб и посегна за блузата си.
— Не съм прекарала целия си живот завряна тук — каза тя. — Бях отегчена. Не се влюбвай в мен, поете.
Той изтласка от ума си образа на Алорнис и прикри чувството за вина със смях.
— Повярвай ми, сестро, нямам нужда от подобни указания.
Сестра Крезия го стрелна с остър поглед и стана от купчината кожи, които ползваше за легло. Не беше казала нищо, когато той слезе отново тук, само кимна към страничния проход и го отведе в стаята си, смъкна си дрехите и застана пред него гола, гледаше го въпросително. Алуциус хвърли поглед към Двайсет и седем, който стоеше в коридора отвън, вперил безизразния си поглед в изящната зидария. Братът и сестрата на Крезия обикаляха някъде по нощните улици, по нейните думи да събират информация и провизии, макар че той им бе донесъл достатъчно, за да стигнат до Средзимната нощ, а оттам нататък липсата на продоволствие вероятно щеше да е последната им грижа.