— Коя е тя? — попита Крезия с леко любопитство.
— Коя „тя“?
— Жената, за която си мислеше преди малко. — Тя пристегна колана на панталона си и седна да си обуе ботушите.
„Това ли е планът ѝ? — зачуди се Алуциус. — Опитва се да получи информация чрез интимност. Тя е също такава шпионка като мен.“
— Как може един мъж да мисли за друга, когато се намира в обятията ти, милейди? — отвърна той и седна. Усети как тя трепна при язвителния му тон и го жилна съжаление. „Винаги ги наранявам“, помисли си той, връщайки се назад през годините, спомняйки си момичетата, привлечени от красивия поет с тъжната усмивка, сладките им прегръдки и неизбежните им сълзи. Алорнис беше единствената, която не бе съумял да разочарова, а дори не я беше целунал.
— Ако ти трябва информация от мен — каза на Крезия, — може би ще е по-лесно и бързо, ако просто попиташ.
Тя стана и му подхвърли ризата.
— Добре. Когато брат ми и сестра ми се върнат. И очаквам да чуя всичко в пълни подробности, ако ще ти помагаме в тази твоя лудория.
Хапнаха оскъдно — сушено телешко и хляб, прокарани с вода, тъй като баща му не бе сметнал за уместно да му осигури вино с допълнителните провизии. Дори Инела и Релкин да усетиха някакво напрежение между тях, с нищо не го показаха, макар да му се стори, че зърна искрица веселие в погледа, който Инела хвърли на сестра си.
— Как можеш да си сигурен, че армията на кралицата ще атакува в Средзимната нощ? — попита Релкин, когато приключиха с яденето.
— Не мога — призна Алуциус. — Единствената гаранция, която мога да ви дам, е, че им пратих вест да го направят.
— Как? — попита Крезия.
— По гълъб. Последният ми всъщност. Така че не ме молете да пращам още.
— Как така един поет гледа гълъби?
— Защото е също така шпионин на служба при мелденейските корабни лордове. — Докато другите го гледаха мълчаливо, Алуциус отпи глътка вода и въздъхна: спомни си с умиление за последния път, когато бе вкусил свястно вино. Беше бутилка от избата на баща му, една от най-старите — кумбраелско, естествено, плътно червено вино с богат аромат от южните лозя. Бутилката беше приятна, но не стигаше, за да го потопи в жадувания сън и да го спаси от страданията по Алорнис, която бе заминала за Пределите. Затова той изрови бутилка бренди от кухните и се строполи в леглото само за да бъде събуден няколко часа по-късно от Воларианската армия.
— Значи — каза сестра Крезия, прекъсвайки спомените му, — си изменник на Кралството.
Алуциус забеляза, че ръката ѝ се е придвижила към кожената кесия на колана ѝ, а брат Релкин стои обърнат към Двайсет и седем, без съмнение готов да използва дарбата си.
— Предполагам — каза Алуциус. Погледна чашата си с вода, намръщи се и я остави.
Крезия продължи да се взира в него. Мълчанието натежаваше.
— Защо? — попита накрая.
— Не ти влиза в работата — заяви Алуциус. — Важното е, че имаме общ интерес да върнем този град на Кралството с минимално кръвопролитие. А в настоящия момент аз съм в най-благоприятно положение да постигна това.
— Един шпионин не заслужава доверие.
— Доверие ли? Ти ми говориш за доверие? — Алуциус се засмя. — Ти, която си живяла цял живот в лъжи. Какво си направила в служба на Вярата, чудя се? Колко кръв си проляла скришом през годините?
Плъхът на Инела изприпка по масата, подуши ръката му, а после оголи зъбки и записука силно.
— Лъжа ли надушва? — попита я Крезия.
Пухкавата сестра поклати глава.
— Не, само презрението му към нас.
На лицето на Крезия се изписа ярост, преди тя да промени изражението си в неутрално мръщене. Ръката ѝ се отдръпна от кесията. Плъхът на Инела изписука за последен път и изтича обратно при господарката си, а брат Релкин се извърна от Двайсет и седем.
— Как ще го направим? — попита Крезия.
— Воларианските подкрепления трябва да пристигнат в Средзимната нощ — каза Алуциус. — Ще бъдат посрещнати на пристанището от командир Мирвек, лорд Дарнел и баща ми. Съмнявам се, че някой ще възрази срещу моето присъствие, или изобщо ще го забележи. Ще имам нужда от уменията на сестра ти за отвличане на вниманието.
— Отвличане на вниманието от какво?
— Дали градът ще устои или ще падне, зависи от преценката на баща ми. Без нея Дарнел и съюзниците му са обречени.
— Трудно е един син да убие баща си — отбеляза Релкин.
— Ако се съмнявате в способността ми да го сторя — отвърна Алуциус, — убийте ме още сега и продължавайте да се свирате тук до пристигането на кралица Лирна. — Видя неприязънта в студения поглед на мъжа и осъзна, че не му пука. — Ти и сестра Крезия ще сте ми нужни, за да спасите аспектите.