Сякаш някаква студена ръка го обгърна отвсякъде. Той се строполи и усети как баща му го подхваща. Усмихна се нагоре към бялото му като лед лице.
— Аспектите — каза той. — Иди в Черната твърд…
— Алуциус! — Баща му го разтърси, а гласът му се извиси в яростен крясък. — Алуциус!
Отнякъде до слуха му долиташе врява, но зрението му бе прекалено размътено, за да различи източника — мъже крещяха тревожно, будеха спомени за Високата твърд. Стори му се странно, че небето над главата на баща му сякаш е нашарено с черни ивици, също като стрелите при Кървавия хълм, още един нежелан спомен. Той затвори очи и изтласка от ума си всичко, за да го изпълни с лицето на Алорнис.
11.
Френтис
— Средзимната нощ — каза брат Лерниал с глухия си глас. Почти не беше обелил и дума, откакто пристигна с еорилката предния ден. Седеше отпуснат пред един огън и се взираше в пламъците с часове. Инша ка Форна не се отделяше от него и го гледаше с неизменно напрегнато очакване.
— Седмият орден — промърмори Иверн, който ги наблюдаваше заедно с Френтис от края на групата на събралите се капитани. Върху лицето му се смесваха объркване и подозрение. — Скрит в Кралската гвардия. И къде ли още, да се чуди човек.
— Аспект Грейлин създаваше впечатлението, че те имат много маски — каза Френтис.
— Грейлин. — Иверн поклати глава. — Колко ли лъжи са ни разправяли, как мислиш?
— Достатъчно, за да ни пазят в безопасност. — Френтис се изправи, когато брат Лерниал каза нещо и Инша ка Форна вдигна ръка да го повика при тях.
— Какво ще стане в Средзимната нощ? — попита Бандерс брата.
— Варинсхолд. — Лерниал се намръщи съсредоточено, върху слепоочието му запулсира една вена, а на челото му изби пот. — Лорд Ал Сорна атакува Варинсхолд. Нещо… нещо ще се случи.
— Армията на Ал Сорна е в Уорнсклейв — каза Бандерс. — Как би могъл да осъществи такава атака?
Лерниал изпъшка болезнено, изви гръб и издиша бавно, после клюмна напред с отпуснато от изтощение лице.
— Това е всичко — промърмори той.
— Трябва да има още — настоя Бандерс, което предизвика мръщенето на Инша ка Форна.
— Оставете го! — каза тя. — От това… го боли, много.
— Можеш да чуеш мислите на лорд Вейлин? — попита Френтис Лерниал с по-мек тон.
Братът поклати глава.
— Само на брат Кейнис. Така… е по-лесно. — Дари го с бледа усмивка. — Но да газиш дори през най-дисциплинирания ум е уморителна работа.
Френтис кимна благодарно, стана и се отдалечи от мъжа, за да се посъветва с Бандерс и Солис.
— До Средзимната нощ остават три дни — каза баронът. — Твърде малко време за планиране. Накарах моите хора да отсекат дървета за стълби и обсадни машини, но още няма нищо готово.
— Така че канализацията остава единствената ни възможност — каза Френтис. — От рицарите на Дарнел знаем, че аспектите Елера и Дендриш са в Черната твърд, а може би и аспект Арлин. Не им давам кой знае какви шансове, ако градът бъде атакуван. Аз мога да ги опазя, ако ми позволите.
— По-важно е да овладеем някоя порта — отбеляза Солис.
— Аспектите…
— … са наясно, че понякога Вярата иска жертви. Ще овладеем една порта, за да пуснем рицарите на барон Бандерс в града, а после ще се отправим към Черната твърд.
— „Ние“ ли, братко?
Бледите очи на Солис го гледаха неотклонно, без да оставят място за спор.
— Братко, ти водеше отряда си добре и те са ти верни. Но твоята вярност принадлежи на мен. Или вече не желаеш да се наричаш брат?
— Никога не бих се наричал другояче — отвърна Френтис и гневът му се надигна да обагри лицето му.
Солис просто премигна и се обърна към барона.
— Потегляме на разсъмване, което би трябвало да ни позволи да се приближим до града по тъмно след три нощи. — Погледна Френтис. — Избери хората си и бъдете готови.
Следваха Саламурената река до Варинсхолд: движеха се в единична нишка покрай брега, който беше достатъчно влажен, за да предотврати всякакъв издайнически облак прах. Френтис избра Давока, Греблото и Трийсет и четири да го придружат в канализацията, с което предизвика гръмогласните протести на Арендил и Иллиан, че са изключени. Давока порица остро дамата за нейната сприхавост, а Бандерс отхвърли дори самата мисъл да изпусне от погледа си Арендил.
— Ще стоиш до мен през цялото време — каза той на внук си. — Ако всичко мине добре, васалството ще има нужда от нов лорд до края на седмицата.
След двудневно пътуване спряха в една плитка вдлъбнатина в земята току на юг от Саламурената река. Варинсхолд беше извън полезрението им, скрит зад хоризонта. Братята на Солис отидоха да разузнаят околния терен, предимно трева и пепелища, останали от изгорената Урлишка гора. Върнаха се по смрачаване и докладваха, че воларианците, изглежда, са се отказали от патрулирането.