Чувството се променя, емоцията заглъхва, за да бъде сменена от образ — на млада жена с тъмна красота, половината ѝ лице обляно в светлината на огън, а челото ѝ сбърчено в объркване и съжаление. Устните ѝ се движат, ала тя не чува нито звук, макар да разбира думите със съвършена яснота: „Аз сключих своята сделка, любими. Не мога да сключвам друга.“
„Нямах избор“, казва му тя сега.
Образът избледнява, завихря се в ума ѝ и накрая се превръща в глас, твърд и студен, но блажено познат.
„И аз.“
Два часа преди разсъмване всички се събраха около Солис, който разви наскоро нарисувана карта на града и посочи североизточната порта.
— Предлагам атака от две посоки, милорд — обърна се той към Бандерс. — Вашите рицари ще поемат по главната улица, тя е достатъчно широка да вървят по нея десет души рамо до рамо и води право към пристанището. При успех ще разделите града на две и ще всеете смут в редиците на врага. Моите братя, отрядът на брат Френтис и ренфаелците ще се насочим към Черната твърд. Тя е здрава крепост и ще ни осигури място, където да се оттеглим, ако нещата тръгнат срещу нас.
Бандерс кимна в знак на съгласие и се обърна към събралите се капитани.
— Шансовете не са в наша полза, както знаете. Но ни казаха, че лорд Вейлин идва да завземе този град, и аз смятам да му помогна да го направи. Кажете на всеки рицар и войник, че настъпи ли утрото, нищо не може да спре атаката ни. Да не показват никаква въздържаност или милост. Този град е обхванат от зараза и ние ще го прочистим. — Хвърли поглед към Арендил и добави с мрачен тон: — Лорд Дарнел да не бъде залавян жив, независимо от всякакви позовавания на рицарския обичай. Той отдавна е загубил правото си на живот и рицарство.
Четиримата се добраха до града пеш и се насочиха към северния участък от стената, където Саламурената река излизаше от града през голям шлюз. Пропълзяха бавно последната половин миля, като Греблото пъшкаше отзад и получи раздразнен ритник от Давока. През последните месеци престъпникът беше научил да се прокрадва доста умело, но често имаше нужда от напомняне. Както се и очакваше, шлюзът бе прекалено добре охраняван, за да влязат оттам, даже да имаше начин да се справят с разпенената вода, която преливаше над преградата в бурен поток. Вместо това Френтис ги вкара в реката и тръгнаха покрай стената на север. Носеха дрехи от тънък плат и бяха оставили ботушите си, преди да нагазят в ледената вода, а оръжията им се ограничаваха до ками и мечове.
Тръбата се подаваше от стената на три стъпки над водата на мястото, където реката правеше завой, за да се отдалечи от града и да започне дългото си криволичещо пътешествие към сърцето на Кралството. От отвора неспирно се лееха отпадъчни води и оставяха в реката зловонно петно, което накара Греблото да се разкашля, докато плуваха през него. Френтис се долепи до стената, вперил очи в парапета горе, и откри, че е празен, макар наблизо да се чуваха волариански гласове. Беше пренебрегнал този изход, когато се измъкваха от града по време на нашествието, предвид лекотата, с която биха ги поразили стрелците веднага щом се покажат. Сега разчиташе именно на тази уязвимост — съмняваше се, че дори толкова предпазлив човек като Кървавата роза би съзрял голяма заплаха в такава открита точка на проникване.
Тръгна покрай стената, като опипваше за издатини, които да му послужат за катерене, но не намери нищо.
— Прекалено е хлъзгаво, братко — прошепна Греблото в ухото му, докато бършеше с ръка мъха от един камък.
Трийсет и четири потупа Френтис по рамото и той се обърна. Бившият роб се удари по гърдите и посочи към отвора на тръбата, после имитира с ръце повдигане. Френтис хвърли още един поглед на покритата с мъх стена и кимна неохотно. Плясъкът на вода беше риск, който трябваше да поемат, ако искаха да продължат.
Двамата с Давока застанаха от двете страни на Трийсет и четири, поеха си дъх, след което се потопиха под водата. Френтис хвана тънкия крак на мъжа и сложи стъпалото му на рамото си, преброи до три, за да е сигурен, че Давока се е подготвила по същия начин, посегна да я плесне по ръката и двамата едновременно се оттласнаха нагоре. Трийсет и четири беше изхвърлен от водата и се вкопчи в ръба на тръбата. Увисна там за няколко секунди, докато те оглеждаха стената горе, чакайки някакъв знак, че са разкрити. Нищо. Даже гласовете сякаш бяха спрели.
Трийсет и четири се набра върху тръбата и улови навитото въже, което му хвърли Френтис. Омота го около широкия железен край и го върза здраво. Греблото се издърпа нагоре пръв и се навря в тръбата, преглъщайки ругатните си при вида на нечистотиите. Минаха няколко напрегнати секунди, докато главата му най-сетне се скрие вътре. Давока го последва и пропълзя с пъшкане в отвора, като буташе Греблото пред себе си. Френтис даде знак на Трийсет и четири да ги последва, а после се покатери и той. Хвърли един последен поглед към стените, развърза въжето от тръбата и го издърпа след себе си, докато се промушваше вътре.