— Нищо не може да се сравни с миризмата на дома, а, братко? — каза Греблото, когато излязоха в канализацията. Едрият престъпник стоеше нагазил в канала с нечистотии и се озърташе. — Мисля, че е насам — каза и посочи надясно. — Каналът извива към портата, доколкото си спомням.
— Води — каза му Френтис.
Отне им повече от час газене през мръсната вода и няколко погрешни завоя, докато стигнат до нужното място. Тук имаше желязна решетка, на двайсет стъпки от северната порта, с тесен отвор там, където вътрешната стена се срещаше с пътя. Френтис си спомни как веднъж, преди много години, се беше промушил относително лесно през този отвор, когато му се наложи да бяга от един отмъстителен магазинер. Сега обаче той се оказа прекалено тесен дори за Трийсет и четири.
— Има един по-широк на Кремъчната улица — спомни си Греблото.
— Много е далеч — каза Френтис. Надникна през отвора към опустошените улици и забеляза редица назъбени силуети на рухнали стени и опожарени сгради, които не предлагаха добро укритие. Небето беше сиво-синкаво — предвещаваше наближаващия изгрев. — Ще ни видят.
Изтегли един кинжал от колана си и почна да чопли хоросана на тухлите около отвора. Другите бързо се присъединиха към него.
— По-тихо — предупреди той Греблото, когато едрият мъж заби със сила късия си меч в хоросана.
Докато разхлабят достатъчно тухли, за да могат да излязат, слънцето вече беше изгряло. Дълги сенки се протягаха от руините, докато излизаха навън. Френтис ги поведе от сянка на сянка към портата и видя, че тя се охранява от дузина варитаи.
— Трябваше да вземем Иллиан — изсумтя Греблото. — Щеше на бърза ръка да очисти няколко.
Френтис даде знак на Трийсет и четири.
— Имаме нужда от отвличане на вниманието.
Бившият роб кимна, прибра късия си меч, стана и се втурна към портата, като ръкомахаше бясно.
— Генералът! — извика той на волариански, когато варитаите тръгнаха да го пресрещнат с изтеглени мечове. — Вика ви! — Трийсет и четири продължи напред, като сочеше към южния квартал. — Робите се бунтуват! Бързайте!
Както се и очакваше, те просто стояха и го зяпаха мълчаливо. Варитаите бяха обучени да реагират само на заповеди, дадени от офицерите им, и нямаше никакъв шанс да изпълнят неговите. Все пак още се бяха зазяпали в него, когато той хукна обратно, спря и започна да ги подканва с оживени жестове.
— Хайде! Идвайте! Иначе ще ме бичуват!
Един уморен на вид сержант от свободните мечове излезе от караулното — търкаше гуреливите си очи и препасваше меча си — и подвикна на отчаяния роб:
— К’во искаш ти бе, да те еба?
Френтис кимна на другите и се измъкна от сянката, в която се криеха. Пропълзя по-наблизо под прикритието на ниска купчина почернели тухли, на не повече от петнайсет стъпки от портата.
— Бунт, почитаеми гражданино! — каза Трийсет и четири на сержанта с впечатляващо правдоподобен хленч. — Моля ви! О, моля ви!
— Я млъквай — каза уморено сержантът и тръгна към Трийсет и четири, явно озадачен от дрехите му, твърде бедни дори за роб, и от меча на кръста му. — Кой ти даде това? Я го дай насам!
— Разбира се, почитаеми господине — каза Трийсет и четири, докато сержантът посягаше за меча му, изтегли го с едно-единствено плавно движение и светкавично го посече през очите. Пристъпи пъргаво покрай него, когато онзи рухна на колене, и уби един варитай с мушкане в гърлото. После се обърна и побягна. Шестима варитаи го погнаха. Единият се строполи мъртъв с метателния нож на Френтис в гърлото, а други двама бяха бързо съсечени от Давока и Греблото.
Френтис вдигна едно копие, изтървано от убития от него варитай, и го метна към връхлитащия му другар с такава сила, че проби нагръдника му. Трийсет и четири спря, завъртя се и нанесе прецизно посичане към крака на преследващия го варитай, а ударът на Греблото почти го обезглави, докато падаше.
— Стойте наблизо! — заповяда Френтис, грабна един паднал меч и се втурна към портата с оръжия в двете ръце. Петимата останали варитаи бяха образували плътна защитна групичка с насочени напред копия. Френтис метна меча в лявата си ръка към мъжа в центъра и острието се заби в лицето му току под шлема. После се хвърли в отворената пролука, като сечеше наляво и надясно, а останалите го последваха, за да довършат ранените. Болезнен вик го накара да извърти глава и той видя, че Греблото лежи по гръб и парира мушканията на варитайско копие. Давока скочи да му помогне, но Греблото използва придобитите си в престъпния живот умения, претърколи се и намушка варитая в слабините. После развали донякъде ефекта от постижението си, като продължи да го сече бясно и да бълва яростни ругатни.