— Вдигай портата — каза Френтис на Давока и хукна към стъпалата, водещи към бойниците, където стояха двама млади свободни мечове, втрещени от клането долу, на което бяха станали свидетели, и насочили мечовете си към него с треперещи ръце.
— Бийте се или бягайте — каза им Френтис на волариански. — И в двата случая ще умрете.
Те побягнаха по стената, без да се обръщат.
— Кажете на другарите си, че Червения брат е тук! — извика Френтис подире им, преди да се обърне и да грабне една факла от скобата. Скочи върху бойниците и я размаха, взрян в мъгливото поле под стените. След няколко мига видя отговора — една-единствена факла, която запламтя по-ярко, докато носещият я се приближаваше.
От мъглата изплуваха две хиляди ренфаелски рицари, носеха се в бесен галоп. Начело яздеше барон Бандерс, покритата му с фалшива ръжда броня улавяше светлината на изгряващото слънце, а от двете му страни бяха Арендил и Ермунд. Минаха с гръм през портата, без да спират, тропотът на стоманените подкови върху калдъръма се извиси до оглушителен тътен, докато се устремяваха по главната улица. Няколко варитаи дотичаха от западния квартал, за да окажат съпротива, и една рота даже успя да се строи напряко на улицата, преди да бъде пометена от приливната вълна от коне и стомана.
— Братко! — Френтис сведе поглед от покрива на караулното и видя хилещия се Иверн, на кон, с коня на Френтис до себе си. — Черната твърд ни чака!
Когато стигнаха до ниската крепост, там вече цареше хаос. Двама варитаи лежаха мъртви при главната порта и още няколко вътре. Наложи се да си пробиват път с бой до двора, тъй като още стражи дотичаха от лабиринта от сенчести арки, предимно варитаи и неколцина свободни меча, които не показваха и следа от страхливостта на другарите си на стената. Солис поведе братята нагоре по стълбите, разчистиха стрелците от бойниците и засипаха със стрели защитниците долу.
Френтис поведе своя отряд от врата на врата и Греблото ги разбиваше, търсейки аспектите, но намираха само още воларианци, повечето склонни да се бият, други свиващи се страхливо, но всички обречени да умрат. Тъкмо излизаше от един склад, когато от сенките изникна един куритай, размахал двата си къси меча. Френтис парира първия удар, но се подхлъзна в локва кръв и падна на плочите. Куритаят се извиси над него… и рухна мъртъв, когато арбалетна стрела проби нагръдника му.
— Не ти е присъщо да си толкова непохватен, братко — отбеляза Иллиан. Думите ѝ бяха малко неясни заради стрелата, която стискаше между зъбите си, докато бе притиснала арбалета към корема си, за да натегне тетивата.
Той понечи да ѝ каже да отиде при брат Солис на бойниците, но вниманието му беше привлечено от врява, донесла се откъм полуотворена врата в дъното на двора. Затича натам и видя стъпала, водещи към недрата на Черната твърд. Извика на Давока да го последва и се втурна надолу. В подножието на стълбището откри мъртъв свободен меч с нещо като стоманени стрелички, забити в двете му очи; до него лежеше мъж в мърлява униформа на Градската гвардия, с окървавен меч в ръка и разпорен корем.
Зад прага лежаха трима варитаи със стоманени стрелички, стърчащи от вратовете им; зад тях млада жена се боричкаше с плещест свободен меч. Кръв течеше от носа и очите ѝ, докато той я натисна на колене, а късият му меч пълзеше сантиметър по сантиметър към гърлото ѝ. Френтис вдигна меча си, за да го метне, но Иллиан беше по-бърза и прати една стрела в слепоочието на воларианеца преди той да е успял да заколи жената.
Тя рухна под падналия свободен меч и на устните ѝ изби кървава пяна. Френтис избута трупа и ѝ помогна да стане.
— Брат ми… — прошепна тя.
— Брат?
— Релкин… от Градската гвардия.
Френтис поклати глава и жената нададе скръбен стон, после премигна да спре червените си сълзи и заговори отново:
— Аспектите… в безопасност ли са?
Френтис вдигна глава и огледа килиите. От една се носеха глухи удари, някакъв глас вътре крещеше нещо неразбираемо, но със странна властна нотка.
— Претърси телата — каза той на Иллиан. — Намери ключовете.