— Копието ми е твое, сестро. Сега и завинаги.
Лирна кимна благодарно и даде знак на Илтис и Бентен да се приближат.
— Тогава по-добре се запознай с братята си. Опитай се да не убиваш лорд Илтис — неговото поведение често е малко изнервящо.
Карлин Ал Джервин стоеше толкова изпънат, колкото му позволяваше леко изкривеният му гръб. Лирна си го спомняше като весел шишко с лъскава плешива глава, по-малко склонен към раболепие от повечето аристократи, който не се задържаше в двора по-дълго, отколкото изискваше работата му. Робството и тежкият труд обаче, изглежда, му бяха отнели както шкембето, така и хумора му. Бузите му бяха изпити, а очите хлътнали, макар че той срещна погледа на Лирна с възхитително хладнокръвие. Дъщеря му обаче не беше толкова свикнала с кралски особи и се въртеше нервно, докато стоеше пред трона — значителна разлика с баща ѝ. Лейди Иллиан носеше ловен костюм, бричове от еленова кожа и лека памучна блуза на кафяви и зелени петна, за да я скрива в гората, а косата ѝ бе подстригана така, че да не влиза в очите. В кания на глезена ѝ имаше кинжал, и още един на китката. Въпреки войнствената си премяна тя изглеждаше много млада, докато се присвиваше под изпитателния взор на присъстващите и избягваше погледите на баща си. Зад нея стояха брат-командир Солис и Давока, а лорд Ал Джервин се намираше по-встрани, сам.
Лирна бързо се беше отървала от претруфената грамада, която Дарнел наричаше трон, за сметка на удобен стол с права облегалка, взет от една от изоставените къщи на търговци, и откри, че е благодарна за дебелината на възглавницата под кралския ѝ задник. Изслушваше петиции вече около четири часа и можеше само да се чуди колко дребнавост е останала у хората, извадили късмета да оцелеят при такава жестока окупация. Идваха при нея с жалби срещу изчезнали съседи за кражби, претенции за наследяване на собственост, от която бе останала само пепел, молби за Възстановяване на лордски статус и множество други дреболии, от които търпението ѝ бързо се изчерпваше. Все пак не всички искания бяха дребнави, нито пък лесни за разрешаване.
— Брат Солис — каза Лирна, — трябва да признаете, че в някои отношения лорд Ал Джервин е прав. Това е крайно необичайно.
— Простете, ваше величество — отвърна брат-командирът с обичайния си рязък глас, — но се съмнявам, че вече нещо в това кралство може да се нарече „обичайно“.
— Познанията ми върху историята на ордена ви не са много пространни, но ми се струва, че в Шестия орден никога не е имало сестра. Освен това учениците не се ли набират в много по-ранна възраст? Обстоятелствата може да са ни накарали да забравим за някои обичаи в името на необходимостта, но това е наистина радикална крачка.
— В догмите на Ордена има клауза, която позволява и по-възрастни новобранци, ваше величество. Инструктор Ренсиал например дойде при нас като бивш капитан от Кралската кавалерия. Що се отнася до пола на лейди Иллиан, войната ни даде предостатъчно доказателства, че обичаите ни в това отношение може би се нуждаят от промяна.
— Нима вече трябва да отхвърлим законите си, ваше величество? — заговори Ал Джервин, втренчен отново в Иллиан. — Шестият орден не може просто така да вземе нечия дъщеря.
— Те не ме вземат! — отвърна разгорещено Иллиан, после се изчерви и сведе поглед, когато Лирна се обърна към нея. — Извинете, ваше величество.
— Лейди Иллиан — каза Лирна, — наистина ли желаете да се присъедините към Шестия орден?
Момичето си пое дъх, вдигна глава и каза с ясен и уверен глас:
— Да, ваше величество.
— Въпреки възраженията на баща ви? И въпреки основателните му страхове за вашата безопасност?
Иллиан хвърли поглед към Ал Джервин. Изражението ѝ беше печално, а гласът — тих.
— Аз обичам баща си, ваше величество. Толкова дълго го смятах за мъртъв и да го намеря жив след падането на града бе чудесно. Но аз не съм дъщерята, която той е загубил, и не мога да бъда. Войната ме превърна в нещо друго — роля, която смятам, че ми е отредена от Покойните.
— Тя е още дете! — заяви Ал Джервин и лицето му почервеня. — По законите на това кралство аз решавам какво ще е нейното положение до навършване на пълнолетие. — Трепна, когато Лирна го погледна, но отказа да отклони очи, само добави с напрегнат шепот: — Ваше величество.
— Лейди Давока ми е разправяла много за дъщеря ви, милорд — каза Лирна. — Според всички сведения тя се е отличила ярко в борбата за освобождението на това кралство. В момента тя стои пред мен като жена, въздала много заслужена смърт на враговете ни. Според правилата на Шестия орден за нея поръчителства човек с добро име и брат Солис е склонен да я приеме, загърбвайки древната традиция и обичайните изпитания, като признание за явните ѝ умения и кураж. Като сестра тя без съмнение ще служи още по-добре на Кралството и Вярата. Докато вие, милорд, изглежда, сте прекарали цялата война, дялкайки глупави статуи за изменника Дарнел.