Ал Джервин трепна, но успя да овладее тона си и отговори:
— Чух слухове, че ваше величество също сте били поробена от враговете ни. Ако е така, сигурен съм, че добре познавате срама от това да вършиш нещо омразно, за да оцелееш.
Илтис се наежи, пристъпи напред и каза със зловещ тон:
— Внимавайте с приказките, милорд.
Ал Джервин скръцна със зъби и изчака малко, преди да продължи задавено.
— Ваше величество, не ми остана нито къща, нито богатство, нито гордост. Дъщеря ми е единственото, което имам. Моля ви да се придържате към нашите закони и да ѝ попречите да извърши това безумие.
„Това не е наранена гордост — реши Лирна. — Той просто иска да я опази жива. Добър човек и строител с умения, които ще са ни много нужни, когато настъпи мирът.“ Погледна пак Иллиан и я видя как се усмихва и показва съвършените си бели зъби в отговор на едно окуражително кимване от Давока. „Красива е, но ястребът също е красив, а в момента ми трябват повече ястреби, отколкото строители.“
— Лейди Иллиан — каза тя и направи знак на един от тримата присъстващи писари да запише официално кралската присъда, — по воля на кралицата ви лишавам от всякаква титла и отхвърлям властта на баща ви над вас. Като свободна поданичка на това Кралство можете да изберете всеки път, разрешен ви от закона.
Изненада се да намери съвещателната зала почти непокътната, макар че в западната стена зееше дупка, а гобленът, който я покриваше, плющеше на вятъра. В разрез с обичая Лирна бе поискала двамата оцелели аспекти да присъстват в Съвета, като формално назначи аспект Елера за министър на кралските строежи, а Дендриш — за министър на правосъдието. Нито баща ѝ, нито брат ѝ някога бяха назначавали аспекти на официален пост и сред останалите членове на Съвета личаха забележими опасения.
„Никога не им отстъпвай и ей тоничко повече, отколкото се налага — беше ѝ казал веднъж баща ѝ за Вярата. — Аз обвързах Короната с тях, за да спечеля Кралството, но ако можех, бих ги отрязал от себе си като болен крайник.“ Лирна обаче чувстваше, че времето ѝ е дало друг урок. Изобличителните речи на аспект Тендрис срещу търпимостта на брат ѝ към Отричащите бяха допринесли много за отслабването на Кралството, но силата му бе ограничена от близостта на другите ордени с Короната. „Грешката ти не беше, че си се обвързал с тях, татко. А че не си ги обвързал достатъчно здраво.“
— Както и в Уорнсклейв, всеки ден прииждат още хора — докладва брат Холун, седнал отляво на Лирна. — Цивилното население на Варинсхолд в момента наброява над петдесет хиляди души. Можем да очакваме този брой да се удвои до края на месеца.
— Можем ли да изхраним толкова хора? — попита го Вейлин.
— С внимателно разпределение на дажбите, да — отвърна брат Холун. — И при условие че продължават доставките от нашите алпирански приятели, а васален лорд Дарвус ни осигурява нилсаелска продукция. Зимните месеци ще са тежки, но не би трябвало никой да гладува.
— Как стои въпросът с армията, милорд? — обърна се Лирна към Вейлин.
— С новите ни попълнения, рицарите на барон Бандерс и простолюдието до края на годината ще имаме осемдесет хиляди въоръжени мъже и жени.
— Трябват ни повече. — Лирна се обърна към лорд-маршал Травик. — Утре ще съставя указ за военна повинност и всички поданици на Кралството в боеспособна възраст ще бъдат взети в Кралската гвардия. Тренирайте ги усърдно, милорд. — Обърна се към лейди Рева. — Указът ще обхваща всички васалства, милейди. Вярвам, че нямате възражения.
Лейди губернаторката запази неутрална физиономия, но Лирна забеляза, че формулира внимателно отговора си.
— Аз самата нямам, ваше величество — отвърна тя след малко. — Както и голяма част от народа ми, който е пострадал от ръцете на воларианците. Има обаче някои райони на Кумбраел, които са останали незасегнати от войната, и там може още да таят стари обиди.
— Които ще бъдат разсеяни от думите на Благословената дама, надявам се — каза Лирна. — Може би трябва да се върнете у дома за известно време, лейди Рева. Нека народът ви види, нека чуе разказите за делата ви, които са толкова вдъхновяващи.
Рева моментално кимна в знак на съгласие, а в тона ѝ липсваше каквато и да било омраза.
— Както заповяда ваше величество.
„Никога не показва и най-малката следа от нелоялност — замисли се Лирна. — Тогава защо буди у мен такова безпокойство?“