— За последен път е била обитавана от Артис Ал Сендал, преди да го екзекутират — продължи тя. — Фактът, че при цялата разруха, която враговете ни нанесоха на града, са оставили тъмницата непокътната, говори много за тях.
Ал Хестиан сви съвсем леко рамене и оковите му издрънчаха глухо.
— Артис Ал Сендал не получи процес — продължи тя. — Просто се събуди една сутрин, за да открие пред вратата си двама стражи с кралска заповед. Седмица по-късно беше мъртъв.
— Докато на мен са ми отпуснати само два дни — каза Ал Хестиан. Гласът му беше глух грак. — И също няма да получа процес.
— Тогава нека това бъде процесът ви, милорд. — Тя вдигна ръце към заобикалящите ги стени. — Аз ще бъда едновременно свидетел и съдия, жаден да чуе вашите показания.
— Показанията ми са излишни. А мотивите ми ясни. — Той извърна поглед от нея и опря глава в стената. — Няма да се защитавам, нито ще моля за някакво снизхождение, освен работата да се уреди възможно най-бързо.
Тя познаваше този човек от малка и никога не бе изпитвала симпатии към него, може би защото откриваше прекалено ясно отражение на самата себе си в нескритата му амбиция. Ала синовете му, с които си бе играла като дете, никога не бяха преставали да го обичат, въпреки всичките му недостатъци.
— Алуциус ще бъде тачен навеки в това кралство — каза тя. — Домът ви е донякъде изчистен от позора благодарение на неговата саможертва.
— Един мъртъв син няма нужда от почести. А аз имам двама, с които ще се срещна в Отвъдното, ако ми направите услугата да ме пратите там.
Погледът ѝ се върна към драсканиците на стената и откри две четливи думи, които ѝ стигаха, за да отгатне смисъла на останалото. „Смъртта е само порта към Отвъдното…“ Катехизиса на Вярата, върху който бе изградено толкова много, а също и унищожено. За нея това винаги бяха били само празни думи, лишени от смисъл и интерес, след като имаше толкова много истинска мъдрост за четене.
— Аз нямам милосърдие за вас, милорд — каза му тя. — Само още наказания. Лорд Илтис!
Лорд-протекторът се върна и застана неподвижно, в готовност. Тя посочи оковите на глезените на Ал Хестиан.
— Свалете му оковите и го изведете навън.
Бившите рицари и ловци на Дарнел стояха на двора пред огромните подземия, които служеха за градска тъмница. Бяха трийсетина, без брони и оръжия, заобиколени от Северните гвардейци на лорд Адал, избрани поради строгата им дисциплина — Кралската гвардия вероятно би изклала хората, които ги бяха предали при първия съдбовен сблъсък с воларианците.
Лирна изведе Ал Хестиан на едно мостче над двора с изглед към събралите се долу затворници и видя, че повечето са прекалено уплашени да срещнат погледа ѝ, макар че някои се взираха нагоре с мълчалива молба.
— Познавате тези мъже, нали? — попита Лирна.
Ал Хестиан сведе поглед към пленниците, но безстрастната му физиономия си остана непроменена.
— Не толкова, че да скърбя за гибелта им, ако намерението на ваше величество е да ме направи свидетел на тяхното убийство.
Тя отиде до парапета на мостчето и повиши глас.
— Всички вие сте виновни в измяна и заслужавате незабавна екзекуция. Мнозина от вас вероятно ще се оправдават, че са били лоялни, че са служили под клетва, която ги обвързва до живот. Отсега ви казвам, че това не е оправдание: клетвата, дадена на един луд предател, няма никаква стойност и всеки човек с капка разум или рицарска чест би трябвало да я отхвърли. Вие показахте, че не притежавате нито едно от двете. — Млъкна, погледна Ал Хестиан и видя, че той я гледа с мрачно разбиране.
— И все пак — продължи тя — Вярата ни учи да прощаваме деяния, за които човек искрено се разкайва. А това кралство се нуждае от всяка ръка, годна да държи меч. Единствено по тези причини ви предлагам шанс да дадете нова клетва, клетва към своята кралица. Закълнете се да ми служите и ще ви пощадя живота. Но знайте, че присъдата ви не е отменена: вие сте осъдени и ще си останете такива до деня, в който не загинете в битка. Вие ще сте Ротата на смъртниците. Всеки, който не иска да даде тази клетва, нека го каже сега.
Зачака. Гледаше ги как треперят и се отпускат облекчено. Един мъж, едър и широкоплещест, с рицарска осанка, открито зарида, докато до него някакъв мършав човечец, вероятно ловец, стоеше разтреперан и по краката му се стичаше урина. Тя изчака цяла минута, но никой не се обади.
— Милорд — обърна се тя към Ал Хестиан и посочи хората долу. — Новата ви рота ви чака, ако я приемете.