Лакрил Ал Хестиан постоя безизразно известно време, преди да отвърне със съвсем лек поклон.
— Добре — каза тя. — В добавка към тези окаяници, нашите патрули са открили, че страната е потискащо богата на престъпници — чудовища, които нападат бягащите от воларианците. Изнасилвачите и убийците ще бъдат екзекутирани, разбира се, но останалите ще пращам при вас. — Пристъпи към него и заговори тихо. — Трябва да благодарите на синовете си за своя живот. И знайте, че аз няма да съм милостива като баща си, ако предадете още веднъж това кралство.
Върна се в двореца чак вечерта, след като бе прекарала деня сред новопристигналите бежанци. Те представляваха обичайната смесица от обеднели благородници и прогонени от земята си селяни, всеки със собствена история за неволи и оцеляване. Но както и в Уорнсклейв, децата бяха малко и предимно сираци. Тя нареди да ги съберат и да ги заведат в стаите на двореца, отделени за подопечните на брат Инис, а после прекара там остатъка от вечерта.
Беше изумително колко бързо се върна духът на децата, докато тичаха около нея, смееха се и играеха, макар че имаше няколко, които стояха отделно от останалите и в очите им се спотайваха спомени за преживените ужаси. Тя прекара повечето време с тихите, като им говореше нежно и се опитваше да ги изтръгне от ступора, обикновено с малък успех, макар че едно момченце се покатери в скута ѝ и заспа в мига, щом го пое в обятията си. Тя остана да седи с него, докато нощта падна и другите отидоха да си легнат, и се събуди някъде след полунощ от нежното побутване на Мурел.
— Лейди Давока моли за присъствието ви на двора, ваше величество.
Лирна остави нежно момченцето на едно от многото празни легла.
— Къде е Орена? — попита, докато вървяха по коридорите.
— Тя моли да ѝ простите, ваше величество. Гледката на децата винаги я разстройва, затова аз поех задълженията ѝ.
„Нежните сърца често са добре скрити“, помисли си Лирна.
На двора намери Давока да прегръща една слабичка жена до яко неоседлано пони. До тях двама еорилски воини я гледаха с явно подозрение.
— Лиърна! — каза Давока. — Другата ми сестра идва с вест от малесата.
Кирал не показваше и помен от объркването, останало в нея след изцелението от малесата под Планината, само се усмихна срамежливо, когато Лирна се приближи. Белегът ѝ беше зараснал добре, но все още представляваше зловеща гледка — дълбока линия от брадичката до челото, будеща неприятни спомени за нощта, когато Лирна беше посякла лицето ѝ.
— Служителко на Планината — поздрави я Лирна на лонакски.
— Кралице. — Кирал я изненада с топла прегръдка. — А също и сестрице.
— Каква е вестта от малесата?
— Тя не праща вест, кралице, само два дара. — Момичето протегна малка стъкленица с гъста тъмна течност. — Смята, че ще имаш нужда от това, и ме снабди със знанието да направя още.
Лирна се поколеба, преди да вземе стъкленицата: спомняше си писъците на създанието, обладало това момиче, когато само една капка докосна плътта му.
— Как трябва да го използвам? — попита тя.
— Малесата каза, че това е ключ към невидими окови и ти ще знаеш най-добре как да го използваш.
Лирна подаде стъкленицата на Мурел със строги указания да я пази и в никакъв случай да не я отваря.
— Ами другият дар? — попита тя Кирал.
— Само аз. — Момичето огледа двора. — Търся някой, който е загубил песента си, за да може да чуе моята.
2.
Вейлин
Заседанието се състоя в Дома на Шестия орден, единствената сграда на Вярата в близост до Варинсхолд, която бе останала непокътната. Домът беше изоставен след посещението на Френтис; в двора, залите и коридорите цареше оглушителна тишина, докато Вейлин ги обикаляше, потънал в спомени, и очите му грейваха при вида на места от детството му. Ъгълът на двора, където бяха играли на ножове, нащърбеният корниз до покоите на аспекта, където Баркус беше замахнал прекалено ентусиазирано с меча. За кратко остана загледан в стръмните стълби на северната кула и очите му различиха изобилието от тъмни петна, където някой нещастен брат или воларианец беше срещнал края си. Не се качи в стаята горе обаче. „Някои спомени е по-добре да се оставят да повехнат.“
Беше се съгласил да дойде само заради настойчивата бележка на аспект Елера и умишлено забави пристигането си, тъй като не желаеше да бъде въвлечен в дискусия или взимане на решения относно множеството проблеми на Вярата. Но когато братята на вратата го пропуснаха в трапезарията, откри, че там още се води разгорещен спор. Присъстваха около двайсет души — всичко, което беше останало от високопоставените служители на Вярата. Един бърз оглед му разкри, че сините плащове са повече от другите, макар че онези от Седмия, представляван от Кейнис и шепа от по-зрелите му подчинени, не носеха официални дрехи. Аспект Дендриш бе придружен само от майстор Бенрил: явно двамата бяха единствените оцелели от Третия орден в града. Аспектът говореше с обичайния си висок глас и думите „безумно начинание“ тъкмо заглъхваха на устните му, когато Вейлин влезе.