— Прекъсвам ли ви, аспект? — попита Вейлин. — Моля ви, продължете.
— Вейлин. — Аспект Елера стана да го посрещне с отворени обятия, накуцваше леко. Докосването ѝ беше топло както винаги, макар той да усети леко треперене в него и откри, че бледността ѝ го безпокои.
— Аспект — каза Вейлин. — Добре ли сте?
— Чудесно. Ела. — Тя се обърна и го поведе. — Съветът ти е добре дошъл тук.
Аспект Дендриш изсумтя демонстративно, а Кейнис леко се вцепени в стола си — в изражението му имаше по-скоро мрачно примирение, отколкото радушност.
— Признавам, че не зная какъв съвет мога да ви предложа — каза Вейлин. — Това е събрание на Вярата, а аз не принадлежа към нея.
— Вярата все още е в теб, братко — каза Солис. От двете му страни бяха брат-командир Артин от Кардурин и инструктор Ренсиал, който седеше със скръстени ръце, забил ококорения си поглед в пода. — Независимо дали ти се придържаш към нея.
— Вярваме, че твоята проницателност ще е ценна — продължи аспект Елера. — Особено по отношение на намеренията на кралицата.
Вейлин кимна на брат Холун, единствения присъстващ представител на Четвъртия орден.
— Брат Холун е с кралицата всяка сутрин. Сигурен съм, че той може да ви даде доста ясна представа за намеренията ѝ.
— Тя иска да нахлуе във Воларианската империя — каза аспект Дендриш с нездраво хриптене в гласа. — Това кралство лежи в руини, а тя смята да похаби останалите ни сили за… — Млъкна и челюстите му потрепериха леко, докато се мъчеше да формулира най-малко обидната фраза. — Едно съмнително начинание.
— Не на теб се пада да подлагаш на съмнение действията на кралицата — каза му Вейлин.
— Със сигурност разбираш нашата загриженост, Вейлин — обади се Елера. — Ние сме натоварени със защитата на Правоверните.
— Простете, аспект, но сегашното състояние на Кралството е достатъчно доказателство за провала ви в това отношение. — Той се отдалечи от нея и погледът му се плъзна по тях, останките от нещо, което някога бе смятал за неизменно, вечно. — Вие сте пазили тайни в продължение на векове и сте проливали кръв, за да ги опазите. Знание, сила и мъдрост, които можеха да ни помогнат, когато се стовари ударът на Съюзника. И всичко това в името на опазването на една Вяра, изградена върху лъжи.
— Лъжата за един е истина за друг. — Гласът беше немощен, треперлив, но силен в убеждението си и принадлежеше на старец в лекьосана бяла роба. Той седеше сам, подпрян на чепата тояга от стар клон, и гледаше Вейлин с единственото си блестящо синьо око; другото беше млечнобяло.
— Аспект Корван — каза Елера. — Последният от Първия орден.
— Покойните са уловени души — каза Вейлин на стареца. — Надарени, които са пленени в Отвъдното от същество със зли намерения. Това лъжа ли е?
Аспект Корван въздъхна и сведе глава в моментна умора.
— Пет десетилетия бях Майстор на прозрението в Дома на Първия орден — каза той. — Днес откривам, че съм аспект — титла, произтичаща от разнообразния характер на нашата Вяра. А Вярата е само отражение на онова, което ни чака в Отвъдното.
— Бил съм в Отвъдното — рече Вейлин. — А ти?
Ръката на стареца трепна върху тоягата му и му трябваше момент, за да отговори.
— Веднъж, много отдавна. Ти не си първият, който е вкусил смъртта и се е върнал, младежо. Отвъдното е място, което не е място, едновременно форма и мъгла, безкрайно и все пак ограничено. То е кристал с много фасетки, а ти си видял само една от тях.
— Може би — съгласи се Вейлин. — А може би Вярата е само нескопосан опит да разберем нещо, което не подлежи на разбиране. Но съм видял достатъчно, за да знам, че врагът ни не е приключил. Той желае края ни и няма да се спре. Кралицата вижда ключа към неговото унищожение в удар срещу сърцето на империята, която той е изградил, за да ни смаже. Бъдете сигурни, че намерението на кралицата е и мое.
— Макар че може да ни доведе до гибел? — попита Дендриш.
— Гибелта вече ни връхлетя — отвърна Вейлин. — Кралица Лирна ни предлага шанс да избегнем пълното унищожение. — Той се обърна към Кейнис. — Няма ли знаци и поличби, които да ни водят, братко? Няма ли послания, разчетени в кълбящите се мъгли на времето?
— Брат Кейнис вече е аспект Кейнис — каза Елера, съумявайки някак си да запази усмивката си.