— Честито — каза му Вейлин.
Устните на Кейнис се извиха в слаба усмивка и той стана.
— Моят брат отлично знае, че ясновидството не е точно изкуство — каза той. — А сред нас са останали малцина с достатъчно силни дарби, за да ни помогнат в това решение. Мога да говоря само за собствения си орден и вече съм го обвързал с клетва да служи на кралицата, независимо къде ще ни отведе тя.
Вейлин се обърна от стържене на стол по пода и видя, че инструктор Ренсиал е станал. Той постоя няколко секунди, като ги оглеждаше със съсредоточено мръщене. Когато заговори, в гласа му липсваше каквато и да било пискливост или трепет на неувереност.
— Отначало те ме измъчваха — каза той. — Но спряха, щом стана ясно, че не мога да им кажа нищо. Оковаха ме към една стена и четири дни слушах страданията на братята си. Задаваха им един и същи въпрос, отново и отново: „Къде са Надарените?“ През цялото време не чух нито един отговор. — Погледът му се разфокусира отново и той уви по-здраво ръце около тялото си, седна и добави шепнешком: — Къде е момчето? Лесът гори, а момчето го няма.
Солис стана и сложи ръка на рамото на лудия инструктор, който продължи да ломоти несвързано.
— Със съгласието на това събрание — каза Солис, — аз говоря от името на моя орден, докато аспект Арлин не бъде открит или не се докаже, че е мъртъв. Ние ще следваме кралицата.
— Четвъртият орден също — заяви брат Холун.
Аспект Дендриш се отпусна в стола си и махна с пухкавата си ръка в знак я на отхвърляне, я на съгласие. Майстор Бенрил беше този, който заговори:
— Войната винаги е рожба на лудостта на невежите. Но съм видял достатъчно, за да се убедя, че някои войни трябва да бъдат водени — ако е нужно, чак до горчивия край. Нашият орден ще подкрепи това начинание.
Вторият орден беше представляван от две сестри от мисията в Андурин, и двете уморени от пътуването и явно стъписани от важността на ставащото. Изглежда нямаха представа за съдбата на своя аспект, макар слуховете да твърдяха, че всичките им братя и сестри загинали, когато Домът им бил изпепелен до основи. Те се посъвещаваха за секунда, преди по-възрастната да потвърди съгласието им с напрегнат глас.
— Аспект? — обърна се Солис към Елера.
Усмивката ѝ вече се бе стопила напълно, лицето ѝ, винаги толкова открито и ведро, че не даваше признак за възрастта ѝ, сега показваше една уморена жена на средна възраст с очи, които са видели прекалено много. Тя постоя мълчаливо известно време, стиснала ръце и свела поглед.
— Всичко се промени толкова бързо — каза накрая. — Толкова много сигурни неща бяха съборени за броени месеци. Лорд Вейлин е прав да говори за миналите ни престъпления, защото всички сме допускали ужасни грешки. Самата аз не казах нищо, когато най-бляскавата ми ученичка беше отведена в Черната твърд, задето говореше против войната в пустинята. Ръцете ни са изцапани с кръв. Но се опасявам какви още престъпления ни чакат, ако поемем по този път. Всеки ден в моя орден идват хора за изцеление, но те пламтят от омраза, каквато не съм виждала през всичките размирни години, сполетели това кралство. Когато кралицата ги отведе през океана, какво ли правосъдие ще въздаде?
— Аз съм Военачалник на армията на кралицата — каза Вейлин. — И няма да позволя никакво насилие над онези, които не вдигнат оръжие срещу нас.
Тя вдигна очи и му се усмихна отново, но в погледа ѝ имаше нещо, което не бе показвала преди: съжаление. „Аз ти бях акушерка“, беше му казала веднъж. Може би се чудеше какво е довела на този свят?
— Ще повярвам на думата ти, Вейлин, както винаги. — Тя се обърна към другите и каза тържествено: — Петият орден се зарича да подкрепи делото на кралицата.
Сбогува се с Рева при южната порта. Придърпа я към себе си, за да лепне една целувка върху главата ѝ, и беше едновременно изненадан и въодушевен, когато тя отвърна на прегръдката му.
— Нямаш ли съмнения? — попита я, щом тя се отдръпна. — Не се ли колебаеш да следваш заповедите на кралицата?
— Съмнения имам в изобилие — отвърна тя. — Но това не е нищо ново. При Алтор видях достатъчно, за да се убедя, че тази битка е до смърт. Те няма да спрат, значи и ние не можем.
— А дали твоите хора ще го видят по същия начин?
Изражението ѝ стана мрачно, а тонът ѝ тих от неохотно признание.
— Ще го видят, като чуят Благословената дама да говори с гласа на Отеца.
Яхна коня и се отдалечи с ескорта си от кралски гвардейци. Докато я гледаше как си отива, го връхлетя внезапно чувство на загуба; знаеше, че може да не я види повече.
— Милорд. — Той се обърна и видя срещу себе си една от придворните дами на Лирна, по-високата, с тъмните очи, макар че името ѝ му убягваше. — Кралицата желае присъствието ви в двореца.