— Тя много ли е красива? Мама веднъж ходи до Варинсхолд. Каза, че принцеса Лирна била най-красивата жена, която била виждала.
Рева беше видяла кралицата в Уорнсклейв, със сираците, и усмивката, която показваше на тях, бе толкова различна от онази, която показваше на останалите — в нея имаше искрена топлота и безгранично състрадание. По-късно същия ден пристигна вест, че банда престъпници нападат бежанците на запад, и тя заповяда на лорд Адал да ги излови и да остави жив по един на всеки трима пленници, който да бъде бичуван и принуден да работи като носач. В онзи ден тя също отпрати командира на Северната гвардия с усмивка.
— Да — каза Рева на Елеса. — Много е красива.
Докато вървяха по насипния път към главната порта, тя забеляза скелетата по стените около пробойните, където се виждаше как мъже мъкнат камъни.
— Благословена лейди Рева! — Сержантът от домашната гвардия падна на едно коляно пред нея и хората му го последваха. — Благодаря на Отеца за благополучното ви завръщане.
— Само „лейди“ е достатъчно — каза Рева и очите ѝ обхванаха града. „Всичкият трошляк е разчистен, но все още има толкова много разрушени къщи.“ — Или Рева, ако така предпочиташ.
Сержантът се засмя ужасено, докато отстъпваше, все още със сведена глава.
Елеса се приведе напред в седлото и заговори шепнешком:
— Коя си ти?
— Казах ти вече. — Рева погледна работниците на улицата зад портата, които свалиха инструментите си и се втренчиха в нея, а гласовете им се надигнаха в радостно приветствие. — Сержант, май ще ми трябва ескорт до къщата.
Велис я посрещна с официален поклон и целомъдрена прегръдка.
— Нямаше ме прекалено дълго — промърмори Рева и усети как по бузите ѝ избива руменина.
— Охотно се съгласявам с вас, милейди. — Велис се обърна към застаналата наблизо Елеса, която се разшава неловко под взора ѝ. Тълпата извън портата на имението беше голяма, а приветствията — гръмогласни. Новината за освобождението на Варинсхолд и гибелта на Воларианската армия бързо бе стигнала до всички ъгълчета на Кралството и изглежда, пристигането на Рева послужи като искра за започване на всеобщо празненство по случай победата.
— Това е лейди Елеса — каза Рева и даде знак на момичето да се приближи. — Наследница на имението на лорд Брадор и сега повереница на лейди губернаторката. Намери ѝ подходяща стая, ако обичаш.
— Разбира се. — Велис протегна ръка на Елеса, която след миг колебание пристъпи напред да я поеме.
— Мислех, че тук управлява лорд Сентес — каза момичето.
— Той умря. — Рева хвърли поглед към все още приветстващата я тълпа. — Обявете празник — каза на Велис. — От днес и вовеки веков този ден ще е Денят на победата. И раздайте онзи скрит запас от вино, за който мислехте, че не знам.
— Стените — каза тя по-късно, когато останаха сами в библиотеката, след като Елеса беше сложена в едно огромно легло на горния етаж.
— Ще бъдат поправени първи по желание на хората — обясни Велис. — Те не се чувстват сигурни без тях. Грижа се за възстановяването на по-големите сгради, когато мога, но те поискаха да поправим стените, а коя съм аз, че да им отказвам?
— Хазната?
— В изненадващо добро състояние е. Воларианските войници бяха натрупали богата плячка и накарах Арентес да прати хората си да приберат колкото могат, преди нилсаелците или разни престъпници да са се добрали до нея. Въпреки това възстановяването на града е скъпа работа, а когато приключим с това, имаме да се грижим за едно наполовина опустошено васалство.
— Кралицата обеща твърдо да покрие цената на възстановяването. Явно сега Северните предели имат повече злато, отколкото син камък. Все пак ще са нужни няколко месеца, докато пристигне.
— Е, поне не ни се налага да гладуваме, благодарение на лейди Ал Бера и лорд Дарвус. Зимата обаче ще е тежка. — Тя седна до Рева на кушетката край огъня и хвана ръката ѝ. Пръстите им се сплетоха с механична интимност.
— Четецът? — попита Рева, като отпусна глава на рамото ѝ.
— Праща вестител всяка седмица със строги съвети как да управляваме по-добре васалството в съответствие с каноните на Десетокнижието. Понякога са адресирани до дядо ти, понякога до прадядо ти, и рядко връзват смисъл. Миналата седмица заспа по време на собствената си проповед — не че има някакво значение, защото катедралата беше почти празна.
— Значи е добър избор.
— Така изглежда.
— Къде е Арентес?
— Някъде извън града, гони последните Синове и, надявам се, озаптява банда разбойници в западните долини. Те започват да се превръщат в известен проблем. Войната има склонност да подхранва най-злите сърца.