— Книгата на разума, стих шести. — Рева се усмихна и я целуна по шията. — Да не си съблазнена от любовта на Отеца, почитаема съветнице?
— Не. — Велис плъзна ръка по косата ѝ, която бе още по-дълга отпреди. Рева не помнеше кога се е подстригвала за последно. — Била съм съблазнявана само веднъж. И го намирам за повече от достатъчно.
Рева се напрегна в очакване на отговора на следващите си думи, макар силно да се изкушаваше да ги остави за другата сутрин, но знаеше, че ако го направи, реакцията ще е още по-лоша.
— Утре ще свикам на площада общо събрание и ще прочета Едикта за военна повинност на кралицата.
Ръката на Велис се дръпна от косата ѝ, в очите ѝ имаше предпазливост.
— Военна повинност ли?
— Кралицата събира още по-голяма армия и флота, която да я откара до воларианските брегове.
Велис се надигна от кушетката, отиде до камината и ръката ѝ стисна полицата.
— Тази война е спечелена.
— Не, не е.
— Да разбирам ли, милейди губернаторке, че ще отплаваш заедно с кралицата и могъщата ѝ флота?
Рева потисна желанието си да посегне към нея, като видя как са побелели кокалчетата на ръката, вкопчена в полицата.
— Да.
Велис поклати глава.
— Това е лудост. Баща ѝ, при все безбройните си интриги, дори не би си помислил за такова безумие.
— Трябва да им попречим да се върнат. Това е единственият начин.
— Това думи на лорд Ал Сорна ли са, или твои?
— На едно мнение сме.
— Или пък просто жадуваш за нова война? Виждам го, знаеш ли? Виждам как когато си тук, гориш от нетърпение да се махнеш, колко си отегчена от това място, от мен.
Макар че думите бяха изречени тихо, в тях имаше достатъчно истина, за да накара Рева да трепне.
— Никога няма да се отегча от теб. Ако ти се струвам нетърпелива, то е защото не съм създадена за губернаторка. А вярваш или не, съм видяла достатъчно война. Но това трябва да се направи и искам помощта ти, за да го направим както трябва.
— Какво е „военна повинност“?
Рева се обърна и видя, че Елеса стои на вратата на библиотеката, увита в одеяло, и търка очи.
— Не можеш да спиш ли?
Момичето кимна и Рева потупа кушетката до себе си. Елеса изприпка да седне до нея.
— Сънувах сън — каза тя. — Татко беше жив и ме търсеше в къщата ни.
— Било е само сън — каза ѝ Рева и отметна вече несплъстената коса от челото ѝ. — Сънищата не могат да те наранят.
Погледът на Елеса се премести върху Велис, която продължаваше да стои до камината със скован гръб и извърнати очи.
— Какво е „военна повинност“?
Раменете на Велис увиснаха и тя дари момичето с уморена усмивка.
— Най-лошото нещо, миличка. Трудно продаваема стока.
— Всички здрави мъже между седемнайсет и четирийсет и пет години трябва да се явят в Алтор до последния ден на месец интерласур и да носят лъкове или други оръжия, каквито притежават. Всички бездетни жени на същата възраст могат да постъпят доброволно на служба. Всеки военнослужещ ще получава същата заплата като Кралската гвардия, а след приключване на войната — пожизнена пенсия, която ще се изплаща на вдовицата или оцелелите деца, ако той пожертва живота си за каузата.
Рева млъкна, подаде свитъка на Велис и се опита да не оглежда прекалено явно тълпата. Велис беше сложила един дървен сандък на най-горното стъпало на катедралата, за да ѝ даде пълен изглед към множеството — около пет хиляди души на самия площад и още, тълпящи се сред развалините отвъд. Имаше известно мърморене, в морето от лица пред нея личеше ясна изненада, но като цяло хората мълчаха и преобладаваше очакването. „Чакат думите на Благословената дама“, помисли си тя и прикри киселата си гримаса.
— Ние страдахме много — каза им Рева. — Изпитанията ни бяха многобройни, а борбата ни дълга. Иска ми се да бях дошла с вест за мир, да бях дошла да ви кажа, че битките ни са свършили и най-сетне можем да отдъхнем, но това би ме направило лъжкиня. Вие вярвахте на думата ми, когато врагът беше пред стените ни, и ви моля сега да ми повярвате отново. — Тя млъкна, събирайки сили, собствените ѝ думи кънтяха гръмко в главата ѝ: „Това би ме направило лъжкиня…“
— Повярвайте ми, че чух гласа на Отеца. — Рева вложи в тези думи цялата мощ, която успя да събере, и ги чу как отекнаха от стените на разрушения град. — И той няма да позволи да се отклоним от този път. Много от вас сигурно са чували за така наречената Единайсета книга. Сега ви казвам, че тази книга е лъжа, достойна единствено за вашето презрение. Но Отецът ми каза, че ще има нова книга, Книгата на правосъдието, написана от собствената му ръка, с нас като негови могъщи инструменти!