Бриджид се качва на коня си — петнист бял жребец — леко и без затруднение, и скоро всички се отдалечаваме от морския бряг. Щом оставяме зад себе си миризмите и боклуците и излизаме в откритото поле, където се мержелеят околните гори, паниката ми изчезва.
Ала това е временно и аз знам, че няма да продължи дълго. След по-малко от седмица аз ще съм отново в Лондон, в компанията на непознати хора, на ключовете — и на моята сестра.
25.
— Какво ще стане, когато пристигнем в Лондон?
За трети път ще нощуваме на английска земя и двете с Бриджид седим край огъня, докато Димитри и Гарет подготвят конете за нощта. Не ми се говори и не бях приятна спътница, но вече съм свикнала с мълчаливото присъствие на Бриджид. Напомня ми за Соня по времето, преди да дойдем в Лондон, макар че спокойствието на Бриджид се дължи повече на нейния вътрешен мир, отколкото на свенливостта или боязливостта й.
— Ще те запозная с останалите ключове. Луиса и Соня бяха… са две от най-добрите ми приятелки. Хелене пристигна точно преди тръгването ми за Локру, така че няма да мога да ти кажа кой знае колко за нея, освен че и тя е изпълнена с безпокойство като нас и се чуди как ще се освободим от пророчеството. Ще те запозная и с леля Върджиния и Едмънд — обръщам се към нея и й се усмихвам; чувствам се необичайно. — Те са чудесни, добри. Сигурна съм, че и двамата ще ти харесат.
Тя кима.
— А после?
Поемам си дълбоко дъх.
— После трябва да разговарям със сестра си Алис и да разбера дали в навечерието на Белтан няма да се присъедини към нас в Ейвбъри.
Бриджид подпира глава на коленете си, очите й блестят с кестеняв отблясък на светлината на огъня.
— Мислиш ли, че можеш да я убедиш?
Извръщам глава встрани и се взирам в пламъците.
— Алис е… Е, нали вече ти казах, че тя работи за Самаил и Душите? Ако трябва да съм искрена, винаги е работила за тях. Двете с нея сме врагове, кажи-речи, във всяко отношение.
Бриджид е смутена и тъмен облак засенчва погледа й.
— Как тогава ще я накараш да ни помогне да затворим Портата?
— Още не съм мислила по този въпрос, но веднъж тя спаси живота ми.
Гласът ми заглъхва и се превръща в шепот, когато се пренасям в спомена. Виждам дъжда, прииждащата бучаща река зад Бърчуд Менър, Алис блъска Хенри в бързата пенлива вода. Виждам я как държи клона, за да се уловя за него, как се е надвесила над реката, застрашавайки собствения си живот, само и само да спаси моя.
Обръщам се отново към Бриджид.
— Дълго време я гледам като напълно непозната, а после съвсем неочаквано ми се струва, че улавям проблясък на човеколюбие у нея. Надявам се да я убедя в някой от тези моменти, въпреки че, да си призная, не ми се струва много вероятно.
Не й казвам, че двете с Алис вече сме обсъдили ролите си. Че тя вече на няколко пъти е отхвърляла предложението ми. Да се обърна и призова Алис, е единствената ми надежда, а ако призная на някого от ключовете, че съм загубила и нея, няма с нищо да помогна за постигането на общата ни цел.
— Какво ще правим тогава? Ако тя не се присъедини към нас?
Не мога да не се възхитя на спокойствието в гласа на Бриджид. Макар че отскоро е запозната с действието на пророчеството, тя осъзнава какъв е залогът ни. И въпреки всичко в думите й няма и следа от паника.
Отчасти ми се иска да допусна тази нейна невинност, ала времето за празни приказки е отдавна отминало. Все повече се усеща, че ни е останала едничката правда и нищо повече, така че я поглеждам в очите.
— Не знам.
Този път не съм в гората, а сред ледения пейзаж на Пустошта.
Сънувам, но със съзнанието, че този факт не ме спасява от ужаса, който изпитвам. Пришпорвам коня си напред и не смея да хвърля поглед зад гърба си, но знам, че Хрътките са недалеч, защото чувам техния вой от застрашително близко разстояние.
И не са само те.
Зад тях са Душите, които с грохот се приближават към мен и копитата на конете им ужасяващо трополят по ледената повърхност под краката ни. Насилвам се и поглеждам напред. Съсредоточавам вниманието си в пътя, по който бягам. Ако дръзна да погледна надолу, ще видя заловените в капан от Самаил и Душите, все още живи под леда хора. Щом ги зърна, онова, което ми е писано, ще се сбъдне.