— И аз бих ти се хвърлил на шията, но ръцете ми са заети — насмешливо каза Чез и се обърна към Наив. — Хайде давай, какво стоиш като истукан?!
Изчаках ги докато вкарат тялото в клетката, след което им предложих да се разходят с мен до изследователския център. Наложи се да искаме разрешение от Ленди, но достатъчно беше да спомена името на Майстор Ревел и скаутът веднага разреши да отиваме където си искаме! По пътя разказах на приятелите си за излизането от тялото, за разходката в Коридора на съдбата и споделих информацията за изчезналото тяло на лисицата.
— Ще намерим и ще закопчеем гадината! — радостно каза Чез. — Точно както в добрите стари времена в Крайдол, ще се заемем с откриването на престъпника.
— „Стари времена“? — изсумтя Алиса. — Минал е едва месец.
— А сякаш е минал цял живот! — емоционално проговори Наив.
Списъкът с имената на тези, които трябваше задължително да бъдат проверени, ни беше даден от нашия приятел Ник, с уговорката, че Майстор Ревел абсолютно ни е забранил да доближаваме крадеца, ако го открием. Тъй като знаеше за нашата способност да попадаме в разни заплетени истории, шефът на службата за сигурност ни беше изпратил като подкрепление старши ученик. Съдейки по всичко, Ник беше доверено лице на Майстор Ревел, а може би и направо работеше в службите. Ставаше ясно защо на времето го бяха изпратили в Крайдол, уж за да ни помага — той ни е следял!
— Ще се преструваме, че само се разхождаме из форта — каза Ник, поглеждайки списъка, в който освен имената на заподозрените бяха отбелязани и номерата на стаите им. — Да започнем от първата казарма.
И ние тръгнахме из казармите и под различни предлози надничахме в стаите от списъка. По-точно надничах аз, а останалите просто ме пазеха и допълваха групата. Успях да разгледам лицата на Майсторите, които бяха на учебните маневри, стражите на стената, дори работниците в кухнята, но от крадеца нямаше и следа. Списъкът с хората, които имаха достъп до изследователския център, също се изчерпваше. Оставаха още няколко имена, но изобщо нямаше гаранции, че този, когото търсим, ще е сред тях.
— И сега какво ще правим? — притеснено попита Ник. — Майстор Ревел ще ме убие, ако се върна без резултат. Ти сигурен ли си, че наистина си видял крадеца.
Както разбрах след внимателно подпитване, Майстор Ревел беше казал на Ник, че съм станал случаен свидетел на кражбата. Всъщност това отчасти си беше истина.
— Видях го, както сега виждам теб — спокойно отговорих аз. — И крадецът със сигурност го няма сред тези, които проверихме.
— Може отдавна да е изчезнал в Прокълнатите земи — предположи Чез. — Няма да е зле да попитаме Ленди дали през последната седмица някой от скаутите не е загинал.
Наив ме сръга в ребрата.
— Зак, столовата е чудесно място за търсене. Там се събира целият форт… и освен това съм гладен.
— Който за каквото си мисли — захили се Алиса. — Но тук си прав, аз също огладнях.
— Добре — съгласих се. — С Ленди ще поговорим след обяда.
— Тогава приятен ви апетит — каза Ник. — Аз ще отскоча до изследователския център да докладвам за резултатите, по-точно за липсата им, и следобед ще се присъединя към вас.
В столовата споделих с приятелите си своите подозрения относно Ник.
— Това, че ни е наблюдавал по заповед на Майстор Ревел, още не го прави лош — веднага отсече Чез. — Всеки си има някакви задачи. Важното е, че с нас винаги е бил добронамерен, а и сума ти неща научихме от него.
— Така е — неочаквано се присъедини към него Алиса. — Никой не казва, че трябва да му се доверяваме, но според мен Ник си е нормален младеж.
Изглежда никой не споделяше моето възмущение.
— Така или иначе аз му нямам доверие — отбелязах недоволно и с това обсъждането приключи, защото в столовата влезе Ник.
Останалата част от обяда мина доста сковано, поне за мен. Макар че, ако се замисля хубавичко, трябваше още когато видях Ник в изследователския център да се досетя за връзката му със службата за сигурност на Академията.
— Майстор Ревел е недоволен — съобщи ни той още със сядането на масата. — И приятен апетит на всички.
— И от какво е недоволен? — не успях да скрия насмешката си. — Може би от охраната на склада? Защото явно не ние сме тези, които позволиха да бъде отмъкнат ценен образец под носа на шефа на службата за сигурност.
— Охраната вече си получи заслуженото — някак зловещо отвърна Ник. — А нашето наказание предстои, разбира се, ако не открием крадеца.