— Ние с Натали също — не пропусна да налее масло в огъня червенокосият ми приятел.
— Вие просто нямате време за това — озъбих се аз. — Виждали сте се само няколко пъти.
— Не, просто имаме мозък — не остана по-назад Чез.
Алиса изсумтя, изразявайки силно съмнение в думите му.
— Момчета, успокойте се — с усмивка помоли Невил. — Кавгите и недоразуменията са естествени спътници във всяка започваща връзка.
Ние с Чез веднага се обърнахме към него.
— А ти защо си толкова щастлив? Не само, че загуби способности, но и днес тръгваш за форт Скол, оставяйки Мелисия с онзи подозрителен „стар приятел“.
— Аз й вярвам — още по-широко се усмихна Невил.
„О, да! — едва не избухнах в смях аз, но запазих мислите за себе си. — А кой последните две седмици полудя от ревност и почти се премести да живее в квартала на друидите? Не на мене тази доверчивост…“
— Освен това Херион замина за Древната гора, а аз оставам тук — продължи Викерс старши.
— Наистина ли?! — подскочихме всички.
Той се усмихна извинително.
— Способности така или иначе нямам. Деканът реши, че тук ще съм по-полезен.
Това обясняваше защо беше толкова щастлив — съперникът му, стар приятел на Мелисия, си заминава, а Невил остава с любимата си. Какво по-хубаво?
— Деканът тук ли е? — заинтересува се Алиса.
— Да, срещнахме се до управлението на стражите. Мисля, че Шинс скоро ще бъде тук и сам ще ви обясни всичко.
— Шинс да не се сблъска с Стил, както се разхожда из града? — притеснено попитах аз.
След като ние с Алиса върнахме разума на младежа, бяхме изправени пред ново предизвикателство — да му намерим място в живота. Да го върнем в Академията или в дома му не можехме, тъй като той се водеше шпионин на Шатерския халифат. Да го посветим в нашите тайни и да го скрием в Библиотеката също не смеехме — не се знаеше какво му се беше случило в онзи свят и доколко можеше да му се има доверие. В крайна сметка се договорихме с Мелисия, посветена в историята на нашия приятел, да го настани в квартала на друидите, където младежът можеше да се чувства сигурен и дори да се занимава със Занаята под ръководството на друидите. Освен това Мелисия обеща да се грижи за нашия приятел и незабелязано да проведе върху него някои изследвания. Друидите със своите заклинания вече бяха помогнали на Стил да му израсте дълга коса и спретната остра брадичка, така че сега не беше лесно да го познае човек, но не си струваше да се рискува с декана. Човек, който беше виждал Стил в продължение на седмици на своите занятия, лесно можеше да го разпознае дори и в този необичаен вид.
Чез погледна подозрително към ухиления до уши Наив.
— А ти какво се радваш?
— Ами щом няма да вземат Невил в армията, сигурно и мен ще оставят — сви рамене Викерс младши. — Аз също загубих способности.
Между другото, такова бързо превръщане по никакъв начин не беше случайно.
Наив сам беше решил да започне да използва човешка кръв веднага след ухапването от приятелката си. Не знам откъде си я намираше, но се чудех на друго — ами ако те с това момиче по една или друга причина се разделят? Не, в никакъв случай не им го пожелавах, но ако все пак се случи? Любовта я няма, а да си вампир — това е завинаги. Проблем с тези влюбени…
— Отлично! — плесна с ръце Чез, като едва не изпусна чашата. — Дай да оставим тук и Зак, накрая ние двамата с Алиса ще отговаряме за всичко.
— Тримата — веднага напомни за себе си Велхеор. — Да, ние там такова…
На входната врата учтиво се почука и на прага се появи самият Шинесимус Стидвел.
— Здравейте всички — поздрави нашият декан и се огледа с любопитство. — Така, ето каква е, значи, тази ваша… Прокълната къща.
Според мен изглеждаше леко по-отслабнал от последната ни среща в Академията. Във всеки случай, поне не изглеждаше така, сякаш опасно опънатата по корема му червена ливрея всеки момент ще се пръсне.
— Здравейте — в хор поздравихме ние.
— Здрасти — отдели се Велхеор.
Впрочем, трихилядолетният вампир явно можеше да си позволи фамилиарно обръщение към всеки, дори и най-стария човек. Какво са жалките няколко века в сравнение с неговата възраст? За него всички ние сме като малки деца, направо пеленачета.
— Велхеор — направи къс поклон Шинс. — Признавам, че винаги е интересно да се общува с вас… по някои професионални теми.
— Винаги съм готов — откликна вампирът. — Виното е от вас.