— Съгласен — усмихна се в брадата си Майсторът. — И може би най-накрая ще ми кажете какво наистина се е случило в онази пещера.
Ако се съди по тона на Шинс, ставаше дума за някаква особена пещера, но той не навлезе в подробности, а ние нямахме време да разпитваме.
— Е, момчета, готови ли сте за новото назначение? — внимателно ни огледа деканът.
— Винаги сме готови — отговори за всички Чез.
— Готови, но неподготвени — въздъхна Шинс. — До мен достигнаха слухове, че ти, Зак, си загубил способности?
Погледнах многозначително към братя Викерс, явно оказали се прекалено приказливи, и те смутено сведоха погледи, потвърждавайки подозренията ми.
— Добре, да вървим към телепортите, ще говорим по пътя — нареди деканът.
Взехме си багажа и го последвахме към изхода.
Докато бавно крачехме през града, трябваше набързо да разкажа на Шинс за пътуването ни с Велхеор в земите на вампирите и активирания за моя сметка артефакт. Както обикновено, деканът не се заинтересува особено от нашите приключения, но черепът… Той не се успокои, докато не измъкна всичко, което знаех за възможностите на артефакта. Шинс толкова дълго разпитва за вградените в черепа сплитания, че едва не закъсняхме за телепортацията. Направо щяхме да я пропуснем, ако не се бяхме опомнили. Наложи се почти със сила да измъкна артефакта от ръцете на Шинс, а след това вече по пътя към телепортите да питам за предстоящото назначение.
— И с какво ще се занимаваме във форт Скол? — най-накрая успях да вмъкна аз, надявайки се да прекъсна безкрайния поток от въпроси.
— А…? — на Шинс му трябваше известно време да разбере за какво става дума. — Ами, ще се обучавате.
„Това обяснява всичко — намръщих се аз. — Нито дума повече няма да измъкне от мен, докато не каже всичко за това какво ни чака.“
— А по-подробно не може ли? — изпревари ме Чез.
— Бойните действия изискват друго ниво на създаване на заклинания. При тях личните умения и способности не са толкова важни, определящо е прецизната и добре координирана съвместна работа. Заклинанието се разбива на отделни фрагменти, всеки от които се създава от отделна петорка и едва след това се съединява от Великите Майстори.
„Горе-долу и аз така си го представях — си помислих със задоволство. — Но подробностите, подробностите къде са?!“
— Каква ли сила би трябвало да има в заклинание, създадено от десетки Майстори? — очаровано попита Наив.
— Да ни си мислеше, че Прокълнатите земи са се образували просто така? — усмихна се Шинс. — Дори дребните стълкновения по границата водят до чудовищни последствия, да не говорим за бъдещата война…
„Уау — възхитих се аз. — Ако Майсторите действат с толкова мощни заклинания, как ли им се противопоставят шатерци? По принцип нали са против използването на магията. Нима Шатерския халифат, въпреки че отрича магията, е достигнал магическо ниво на развитие, подобно на това в Академията?“
— Имам един въпрос — привлякох към себе си вниманието на учителя. — Ако заклинанията се създават по петорки, за какво сме им нужни там ние? Способности към Занаята останаха само в двама от нас.
— Ти си нужен в лабораторията — твърдо потвърди Шинс това, което вече знаех.
— А аз? — веднага попита Наив. — Мога ли да остана в Крайдол заедно с брат си? Вече почти съм се превърнал във вампир.
— Не, конкретно за теб дойдоха точни инструкции. Теб, както и Зак, те очакват с нетърпение в изследователския център. За проучването на артефактите им трябва нисш вампир, който да може да управлява енергията и да създава заклинания. А и вече в светлината на това, което разказа Зак… С кой, ако не с теб, трябва да изследваме новия вид енергия?
Наив се намръщи.
— А аз се надявах…
— Хайде, хайде, не кръшкай от училище — сръга го с лакът Чез. — Надявал се бил.
Наив никога не беше използвал пръстена на нисшите вампири за създаване на заклинание. Чудех се доколко ли са напреднали онези, които изучават артефактите? Самият аз след завръщането си от земята на вампирите бързичко се отървах от пръстена, като искрено се надявах, че той не е успял сериозно да увреди здравето ми. За съжаление, многото задачи не ми позволиха да отида до нормален друид-лечител, за да провери физическото ми състояние, но като цяло се чувствах доста сносно. Ако, разбира се, не вземам под внимание загубата на способностите.
— Нямате избор — припомни Шинс. — Така че вие със Зак отивате в лабораторията, а Алиса и Чез най-вероятно ще допълнят някои непълни петорки.