— Как стана това? — озадачено попита Алиса. — Нали влезе в телепорта преди мен. Или ти пак…
— Пак, пак — припряно казах аз и с жест показах на вампирката да замълчи, защото от телепорта вече излизаше Велхеор. — После ще говорим.
— Ама че тълпа — поразено изтърси Наив.
— Красота — възхити се Велхеор. — Ох, отдавна не съм участвал във война… със сигурност ще е интересно. Мирис на бойни заклинания и кръв рано сутрин… мм…
— Вижте колко телепорта има тук! — със закъснение забеляза Алиса.
Наистина, броят на платформите беше поразителен — тук имаше поне трийсет, ако не и четирийсет от тях.
— Интересно, накъде ли водят?
— Към всички градове на Империята, разбира се — поясни Велхеор. — Това осигурява мобилност на армията, защото Майсторите могат за броени минути да се пренесат практически на всяко място, за да дадат отпор на агресорите. Някога сериозно изучавах този въпрос и мога да кажа, че системата за ранно предупреждение и мрежата от телепорти работят като по часовник. Освен основните телепорти има и второстепенни, скрити в мазето на една от сградите.
— Защо си изучавал отбранителните способности на Империята? — подозрително попитах аз.
— Нали съм любопитен — уклончиво отвърна вампирът и веднага смени темата: — А защо висим тук?
Всички маршируващи по площада хора ни поглеждаха с интерес, а един особено любопитен дори обърка ритъма и едва не се просна върху каменната настилка. Сигурно наистина изглеждахме странно: два вампира със скрити от качулките лица, красиво момиче с червени очи, младеж с череп на колана и изглеждащият някак не на място в нашата странна компания Чез.
— Нали не знаем къде да отидем — отвърнах аз, оглеждайки се наоколо с интерес. — И къде е нашият посрещач? Уж обещаха да ни посрещнат…
— Дракон го взел — махна с ръка Велхеор. — Сякаш не можем да се справим сами! Или да попитаме тези, маршируващите. А още по-добре — да отидем в онази висока сграда с острия връх, там сигурно се намира някакъв щаб.
„Сякаш ще те пуснат в щаба с тази зъбата физиономия“ — помислих си аз, но благоразумно премълчах.
Продължавайки да се оглеждаме с интерес, ние пресякохме площада на зиг-заг, за да не пречим на маршируващите воини. Опитах се да пресметна приблизително колко ученици и Майстори има тук, но бързо се обърках.
— Защо се въртят в кръг? — заинтересовано попита Наив. — Това някаква игра ли е?
— Всъщност това се нарича „да ходиш в строй“ — поясни Велхеор. — Смята се, че подобни упражнения учат на съвместни действия и дисциплина. Но откъде можете да го знаете вие, аристократчетата? Определено не се занимавате с такива глупости.
— Глупост някаква — не се съгласи Чез. — Не вярвам, че тази групово ходене ще им помогне по-добре да създават съвместни заклинания в бъдеще.
В този случай бях склонен да се съглася с приятеля си, но предпочетох да не влизам в спорове, размишлявайки за нашето бъдеще. Нима и моите приятели скоро ще замаршируват по площада, а аз… ще работя в лабораторията? Или ще бъда там в качеството си на обект за изследване? Надявам се, че няма да ме сложат в клетка, като Съществото в съня ми. А ако ме сложат, поне ще има с кой да си говоря — сигурно Наив ще бъде в съседната клетка.
— Във всеки случай, когато се стигне до действия, няма да си пречат един друг — отбеляза Алиса. — Нали така, Зак?
— А? — с леко закъснение реагирах аз. — Да, сигурно…
— За какво мислиш? — моментално забеляза моето състояние вампирката.
— Малко ме плаши тази лаборатория — признах аз. — Какво ще правят там с мен? И какво могат да открият, ако започнат сериозно да изследват тленното ми тяло?
— Ще провеждат опити върху теб — зловещо проточи Чез. — Ще ти отрежат нещо не много ценно, главата например…
— Стига! — не издържа Наив, приемайки шегата и за своя сметка. — Само си измисляш.
— Между другото, и теб те чака същото — ехидно продължи Чез. — Ще помагаш в изучаването на онези смъртно опасни артефакти на нисшите вампири. Ох, изобщо не ви завиждам, момчета.
Дори не се обидих на приятеля си. Подобна язвителност винаги беше причинена от вълнение. Предполагам, че според него шегите на тази тема разреждат напрежението, макар че всъщност нещата стояха малко по-различно.
— Нищо страшно няма да правят с вас — изненадващо уверено каза Алиса.