— Наив Викерс? — попита той и получавайки в отговор неуверено кимване, продължи: — Наскоро обърнат нисш вампир. Способностите към Занаята намаляват бързо, според прогнозите на специалистите ще изчезнат напълно в рамките на една седмица — той неочаквано остро погледна към Наив. — Безполезен.
Всички погледнахме учудено към мъжа, но той продължи спокойно:
— Закери Никерс. Видоизменени способности към Занаята, ограничени до вдигане на мъртъвци… Наистина?!
— Да, това е дълга история… — започнах аз, трескаво размишлявайки откъде в папката му са се появили тези материали за мен и Викерс младши. И как е успял да узнае всичко това за толкова кратко време?!
— Не разговаряй в строя — веднага ме прекъсна сержантът. — Ще отваряш уста само с мое разрешение.
От тази наглост за момент загубих дар слово. Никой никога не си беше позволявал да разговаря с такъв тон с представител на Висок дом. Дори учителите в Академията винаги се държаха прилично, без да забравят добрите маниери.
— Колко мъртви можеш да вдигнеш наведнъж?
Първоначално ми се прииска да отвърна с ехидния въпрос „А колко трябва?“, но после реших да не предизвиквам поредната грубост.
— Мисля, че до няколко хиляди, но от тях воини не стават — предупредих аз.
— Колко?! — задави се сержант Торн. — Най-добрите специалисти по некромантия могат да удържат максимум трима-четирима мъртъвци.
Със закъснение разбрах, че явно съм изтърсил нещо, което не трябва, но неволно се зарадвах — все пак не знаят всичко за мен.
— Е, може би малко преувеличих…
— В лабораторията ще установят какви са способностите ти и как най-добре да ги използваш — обеща сержантът. — Имам ясни указания: веднага след пристигането ви да те изпратя в изследователския център — той отново погледна към Наив. — Между другото, това се отнася и за теб.
Ох, сбъдваха се всичките ми кошмари: току-що пристигнах — и хоп, веднага ме пращат за опити.
— А сега да продължим… — сержантът премести погледа си на Велхеор. — Велхеор. Висш вампир. Е, поне от някой ще има полза!
— Не бих се надявал толкова — измърмори вампирът. — Временно съм извън играта, способностите ми към Изкуството са в плачевно състояние.
— Досадно — въздъхна сержант Торн, но в тона му се усещаше недоверие. — Следващият — Чез Лейдон. Средни способности в стихията на огъня и посредствени — във въздушната. Е, поне не си инвалид като останалите.
Чез явно очакваше по-ласкава характеристика и затова изглеждаше сериозно обиден, но реши да не се заяжда.
Военният погледна бегло към вампирката.
— Алиса. Средни способности в стихията на огъня и некромантията — мъжът направи кратка пауза и процеди: — Жена.
Този път мина без коментари, очевидно смятайки половата принадлежност за напълно достатъчна характеристика, при това — очевидно отрицателна.
— Невил Викерс. Прегорял. Прогнози за връщане на способностите няма. Както и него самия, доколкото разбирам? — той ни погледна въпросително. — Къде е Невил Викерс?
— Остана в Крайдол — предпазливо поясних аз.
— И правилно — кимна мъжът, без дори да обърне внимание на това, че заговорих без разрешение. — Само не разбирам защо и останалите не останахте там. Вие сте най-безполезната петорка от всички, постъпвали някога във форт Скол.
Неизвестно защо Велхеор радостно се усмихна, сякаш не влизаше в нашата петорка на неудачници.
— Не мога да ви изпратя на обучение в основните полкове. Там, както и в Академията, се практикува работа по петорки, а при вас само… — той отново погледна недоволно към Алиса — двама могат да работят нормално. Така че ще се наложи да изпратим четиримата мъже при скаутите.
— Скаути? — повтори въпросително Велхеор. — Звучи интересно.
— И още как — криво се усмихна сержантът. — В момента там има недостиг на хора, четирима са извън строя.
— Тежки рани ли?
И с невъоръжено око се видя, че Чез леко потръпна.
— Ъхъ, несъвместими с живота — кимна сержантът.
Тук вече потръпнах и аз.
— Ами друидите? — стъписах се аз. — Та те могат да излекуват на практика всичко.
— Само да съживяват пепел още не са се научили — избухна в смях сержант Торн. — Може би ще помогнеш с твоята некромантия? Не? Тогава стига сте хленчили.
Алиса се прокашля нерешително, привличайки вниманието към себе си.