— А аз?
— Ти ли? — сержантът огледа преценяващо вампирката и произнесе присъдата: — В кухнята.
— Какво?! — задъха се от възмущение Алиса. — И аз искам при скаутите! Това е дискриминация по полов признак!
— При скаутите контингентът вече е запълнен — търпеливо поясни сержантът. — Като погре… т.е. като вкарат в болница някой от приятелите ти, тогава ще заемеш мястото му.
Двамата с Чез се спогледахме подозрително, отлично проумявайки смисъла на неволно изтърваната дума. Изглежда работата на скаутите не беше чак толкова безопасна, да не кажем и нещо по-силно. Впрочем на нас винаги ни вървеше в това отношение, така че нямаше на какво да се учудваме.
— Не, искам при скаутите! — заинати се вампирката.
От такава наглост военният за момент изгуби дар слово.
— Сержант Торн — намеси се Велхеор, вперил червените си очи в сержанта, — аз искам племенницата ми да служи заедно с мен, защото само така мога да бъда напълно уверен в нейната безопасност. И, както сигурно се досещате, нямам никакво намерение да работя в кухнята.
Възнамеряващият да смъмри самозабравилото се момиче сержант само неохотно махна с ръка.
— Е, добре. И теб ще зачислим в отряда на скаутите.
Алиса радостно се усмихна.
— А за спор с по-старши по звание — три извънредни наряда. Ще започнеш утре сутринта в кухня номер три — зловещо произнесе Торн.
Вампирката просто сви рамене, не виждайки нищо страшно в работата в кухня номер три. Но мен ме смути тонът на сержанта, от който се подразбираше, че наказанието е наистина сериозно. Освен това забелязах, че колкото и да се правеше на смел, наказание за спора получи само Алиса, а Велхеор някак се размина с тази участ.
— Сега ще нанеса на ръцете ви печати, това са опознавателните знаци във форта. Не могат да се измият, но ще се наложи да изтърпите малко болка. Рижият, ела тук.
Сержант Торн извади от вътрешния джоб на ливреята си малък артефакт с формата на палачинка, направи някакви настройки и го допря до рамото на Чез. Младежът изкриви лице от болка, но не пророни нито звук, а когато махнаха артефакта, на ръката му се виждаше малък син печат.
— Печатът трябва да се показва при поискване от патрулите и при влизане в някои сгради.
Когато дойде моят ред, аз също бях подложен на действието на артефакта, усещайки леко убождане по кожата, и получих своя печат. Той изглеждаше като непонятно, дори бих казал хаотично преплитане на линии.
— Закари, Наив, давам ви петнайсет минути за подготовка и ви чакам при входа на казармата — изкомандва военният, след като постави печат на ръката на Наив. — Останалите могат да си почиват и да се запознават с форта до утре сутринта. Ще ви изпратя някой, който да ви организира кратка екскурзия, а утре ще ви предам в ръцете на командира на скаутите.
Сержантът си тръгна, оставяйки ни да се настаним на новото място.
— И как можем да се поберем тук? — възмутено попита Алиса.
— Нормално — увери я вечно бодрият Чез. — Виж, най-отдалечените от прозорците легла ще са за Велхеор и Наив, това ще е за мен, а двете легла до прозореца ще ги съберем за вас.
— Мило — изсумтя Велхеор. — А през нощта всички ще се преструваме, че спим и нищо не виждаме или чуваме.
— Ама че сте! — моментално се смути вампирката.
— Наив, а вярно ли е, че през нощта виждаш също толкова добре, колкото и през деня? — попита с интерес Чез, хвърляйки вещите си на леглото.
— Почти — леко смутено отвърна Викерс младши. — Казват, че тези способности ще се подобряват.
— Ох, късметлия — завистливо въздъхна Чез и му намигна. — Палавник.
— Е, вие се забавлявайте — припряно казах аз, — а ние с Наив ще прескочим до тази тяхна лаборатория.
— Късмет! Там ви чакат с отворени обятия и наточени ножове — ободри ни Велхеор.
— Наистина ли?! — ужаси се Наив.
— Шегува се — побърза да го успокои вампирката.
— Ами да, помисли сам — защо са им на Майсторите ножове — вмъкна тежкото си мнение Чез. — Те само със заклинания ще ти отрежат каквото поискаш.
Да, тези двамата явно бяха влезли в синхрон.
Наложи се бързо да издърпам Наив, докато не са го наплашили съвсем, и да се отправим към лабораторията. Сержант Торн ни поведе към виждащите се в далечината стени на форта. Каменното заграждение от дагор явно беше предвидено за сериозно противодействие на всякакви заклинания и физически атаки. И съдейки по това, че непосредствено зад него започваха Прокълнатите земи, подложени на пагубното въздействие на огромно количество заклинания, имаше от кого да се защитаваме, дори да не броим шатерските агресори. Бях натрупал много въпроси, но, признавам, страхувах се да досаждам на Торн, за да не си изработя присъда или наказание за излишни приказки. Затова се наложи да въртя мълчаливо глава наляво и надясно, опитвайки се да проумея видяното. С маршируващите Майстори и ученици всичко беше ясно — това е за повдигане на духа, дисциплината и за съгласуване на действията. Нормалните хора обикновено си организират общо напиване, а Майсторите маршируват на чист въздух. Между другото, дали в отрядите на тези скаути ще трябва да маршируваме? Та ние дори няма да работим като петорка. И още — можеше да минем и без общо настаняване, тъй като нашата група няма шанс за отборна работа.