Независимо от добродушния тон на Майстора, по гърба ми пробяга цял табун от добрите стари мравчици. Въпреки това аз послушно последвах шефа на службата за сигурност на Академията — така или иначе нямаше къде да се дяна.
— Как мина пътешествието ви? — попита ме Майстор Ревел, когато излязохме от залата.
— Пътешествие? — въпросително повторих аз, правейки се на глупак.
— В земите на вампирите. Доколкото разбрах, все пак си убил ухапалия те вампир?
Откъде такава осведоменост?! Единственият, на когото разказахме за нашето пътешествие, освен близките ми приятели, беше Шинс, но той просто не би успял да предаде цялата информация. Значи някой от нашите се е разприказвал. Само не е ясно кой и на кого.
— Не съм убиец — неохотно отвърнах аз. — Велхеор го уби.
Минахме по коридора и се озовахме в малък кабинет — точно копие на онзи, в който разговаряхме в Академията. За момент дори ми се стори, че по някакъв начин сме се пренесли там, твърде невероятна беше тяхната прилика — същата маса, същите рафтове, дори купчината документи на масата изглеждаха много познато.
— А какво стана после? — попита Майстор Ревел, след като седна зад бюрото си и любезно ми кимна към стола пред него. — Способностите към Занаята така и не се върнаха?
Хм, ако възнамерявах да не му разказвам за артефакта, такова обяснение би било приемливо, но удивително осведоменият Майстор сигурно вече беше чул за новите ми способности към некромантията. Оставаше само да му разкажа откъде са се появили.
— Не напълно. В земите на вампирите в ръцете ми попадна един древен артефакт. Череп — поставих на бюрото причината за моите беди. — Той има удивителни способности за съживяване на мъртъвци, само че взема и съответната цена…
Разказах на Майстора всичко, което знаех за артефакта. За източник на информацията за черепа решихме да набедим Велхеор. На вампира сигурно му е все едно, а бих предпочел да запазя в тайна съществуването на Великата библиотека.
— И ти си сигурен, че най-скъпото в живота ти е именно способността ти към Занаята?
— Ако трябва да съм честен, не напълно — признах аз. — Но нямам други идеи. Не разбираме толкова добре древните артефакти.
Майстор Ревел дълго въртя в ръцете си червения череп, очевидно извършвайки над него някакви манипулации с помощта на енергията. За съжаление не бях взел „пелена“ със себе си, а да събера дори зрънце енергия, нужна ми за прилагане на Истинското зрение, не можех. Усещането беше такова, сякаш ми бяха отрязали някаква важна част от тялото и все още не можех да свикна с отсъствието й.
— Добре, ще изследваме този артефакт. Той е много интересен обект и съдържащите се в него знания могат да са полезни за Академията, все пак некромантията си остава слабо развита наука.
— Мислех, че тя е почти изцяло забранена.
— Разбира се. Именно затова е и слабо развита — потвърди Майсторът. — Изследванията в тази област са забранени, но ако успеем да разгадаем генерираните от артефакта заклинания, никой няма да откаже тези знания. Днес няма да успеем да се заемем с практически изследвания, но до утре ще сме подготвили лаборатория, материал и ще подберем специалисти.
Материал — това по всяка вероятност са трупове? Ох, нещо нямах особено желание да пристъпвам към практика.
Майстор Ревел най-накрая остави черепа настрана.
— Като гледам, ти направо си носител на забранени знания.
Изглежда ще стане въпрос за магията на драконите. Само ако знаех какво представлява тя. Тоест ясно е, че трябва да благодаря на нея за сънищата си и за пътешествията между световете. Но нищо от гореизброеното не можех да управлявам сам, а и нямах представа как изобщо може да се използва това. Някой да вземе да организира курсове за начинаещи ли, що ли?
— Така се получава — свих рамене аз, стягайки се вътрешно.
— Сякаш привличаш неприятностите — продължаваше да намеква нещо Майстора. — Нали?
Премълчах, решавайки да не отговарям на провокативния въпрос. В края на краищата, ако някой иска нещо от мен, да не говори с намеци, а да го каже директно.
— Днес ще предам артефакта в лабораторията, но исках да поговоря с теб на друга тема. Какво можеш да ми кажеш за магията на драконите?
— Само легенди — предпазливо отвърнах аз. — Според слуховете, макар Занаятът да е бил подарък от драконите към хората, всъщност не е истинската им магия. Драконите са мистични същества, живеещи отчасти в реалния свят, отчасти в света на сънищата. Именно затова истинската магия на драконите е свързана със сънищата и пътешествията между световете.