— Ей, вие! Какво се мотаете? Нямате работа ли? Веднага ще ви намеря!
Сержант Торн се появи до нас буквално от нищото.
— Връщаме се от изследователския център — бързо рапортувах аз, вече знаейки, че на сержанта трябва да се отговаря незабавно.
— Ами тогава се прибирайте в стаята си. Скоро е вечерята и след това — отбой. А вие четиримата — след мен, тъкмо трябва да обновим защитните заклинания от първо ниво на северната стена.
„Водните“ послушно тръгнаха след сержанта, изпращайки ни с лоши погледи. Това и заслужават, всъщност. Само е странно, че сержант Торн пусна мен и Наив без наказание.
— Те са глупаци — уверено заяви Наив.
— Факт — усмихнах се аз.
Приятелите ни посрещнаха с гръмогласно „ура“, тъй като само нашето отсъствие стоеше между тях и вечерята. Впрочем, както стана ясно много скоро, оскъдната трапеза не заслужаваше подобно очакване: нещо като спагети със странен синкав оттенък, месни кюфтета с горчив привкус и напълно безвкусно вариво, напомнящо най-отвратителните експерименти на Чез по създаване на као. Общо взето, не получихме никакво удоволствие, но поне напълнихме стомасите. Най-приятното започна при връщането ни в казармата, когато стана ясно, че предвидливия Чез беше взел със себе си резервен запас от вкусно као, а Наив — цяла торба от любимите му кифлички. В крайна сметка вечерта на нашата весела компания мина позитивно — с отпразнуване пристигането ни във форта и началото на военната ни кариера. Благодарение предвидливостта на Наив късната ни вечеря изобилстваше с вкуснотии от любимата ни сергия с пирожки, а съвместните усилия на Чез и Алиса ни скриха от любопитните погледи и уши: все пак гърмящата музика, веселият смях и светлината в прозорците едва ли се вписваха в правилата на форта. Съдейки по това, че в стаята липсваха привичните за Академията датчици за използване на заклинания, подобна магическа самодейност явно не беше забранена.
— Всичко това е хубаво, разбира се, но след няколко часа трябва да съм в кухнята и да отработвам някакви си наряди — прекъсна веселието ни вампирката. — Честно казано, не разбрах какво е това наряд и защо за тях се редят на опашка?
— Това е военна терминология — поясни Велхеор. — Не знам лингвистичните корени на тази фраза, но тя означава нещо от рода на задължение или наказание.
— Интуитивно се досетих — изсумтя Алиса. — Така че хайде да приключваме с веселбата.
— Добре, мамо — престори се на послушен Чез и преди някой да успее да реагира, изключи музиката и светлината.
— Хей, не всички можем да виждаме на тъмно — раздразнено напомних аз. — Нищо, че сега сме малцинство…
А аз не можех да създам дори най-елементарно осветително заклинание. Преди сработваха поне някои от сплитанията, а сега имах усещането, че съм напълно безпомощен. Не вървеше да вдигам мъртвец, за да отиде за факел. А и как да го вдигна, след като артефактът остана в лабораторията? От друга страна може и да беше по-добре, че Чез изключи светлината, на нас с Алиса ни предстоеше да се настаняваме в ложето от любезно събраните в мое отсъствие легла.
Свалих ливреята, сложих кукрито на нощното шкафче и внимателно легнах на самия край на кревата. Всички дружно започнаха да се приготвят за лягане, включително и Алиса. Леко привикналите ми към тъмнината очи започнаха да различават силуета й и почувствах как тя легна до мен.
— На всички — лека нощ! — пожела Наив.
— Лека нощ — отзоваха се като ехо останалите.
— А на Зак и Алиса — неспокойна! — не пропусна да ни подразни Чез.
— Я върви… — моментално реагирах аз.
Алиса отвърна на нашия ехиден приятел с точно хвърлена възглавница. Независимо от силата на удара, Чез доволно се изхили в отговор:
— О, сега имам две възглавници!
— Да се задавиш с тях! — измърмори Алиса и легна до мен, но се беше притеснила да свали ливреята.
Известно време лежахме неподвижно.
— Ей, Велхеор, какво става там? — зашепна любопитният Чез.
— Лежат като малки деца — с ръце, прибрани до тялото — с готовност доложи вампирът.
Опомних се със закъснение и дадох на Алиса своята възглавница, след което, без да се уговаряме, се престорихме, че вече спим. Исках да я прегърна, но така и не се осмелих, чувствайки върху себе си любопитните погледи на приятелите ни и леко страхувайки се от реакцията на вампирката. Затова се наложи да заспиваме на двата края на леглото…
Действие 3
Събуждайки се, аз не веднага осъзнах къде се намирам, затова пък веднага усетих, че не лежа сам. Внимателно обърнах глава и с примряло сърце видях спокойно спящата на рамото ми Алиса. Вампирката изглеждаше толкова мила и беззащитна, че веднага ми се прииска да я прегърна нежно и да я целуна, но се сдържах. В просъница така ще ме прасне по зъбите, а може и нещо по-лошо…