— Какво ще правим? — полюбопитства Чез.
— Аз си имам своя работа — неочаквано заяви Велхеор. — Така че ще се видим по-късно.
— Що за работа може да има във форта? — попитах озадачено Чез, гледайки отдалечаващия се вампир.
— Кой го знае. Може да отива в местната зала за мъчения да ги обучава в майсторски клас?
— Гнусливи нотки ли долавям? — попитах насмешливо. — Нали ти съвсем доскоро се опитваше да му подражаваш?
Чез изсумтя:
— Да му подражавам? Как пък не. Просто ми харесва подхода му за решаване на някои от проблемите. Но всичко си има граници.
— Да бе, да — не му повярвах особено аз. — Хайде да отидем да видим Алиса, нали след час трябва да идва с нас за новото назначение.
— Вече се затъжи? — подкачи ме Чез. — Добре, да я видим как слугува в кухнята.
Трета кухня открихме доста лесно — просто трябваше да следваме противната миризма и отвратителните писъци. Майсторът, дал ни това съмнително упътване, още дълго се смя след нас, като едва не хълцаше от удоволствие.
— Съдейки по миризмата, вече сме близо — намръщи се Чез. — Бр-р-р… толкова ли е трудно да почистят въздуха или да поставят филтър около кухнята? Но поне ми стана ясно защо е в периферията на форта.
Ние вече решихме, че упътилият ни Майстор се е пошегувал. Не можеше тази ужасна смрад да идва от кухня. Но за голяма наша изненада над входа на самотната каменна сграда се кипреше табела „Щабна кухня номер три“, а отдолу и обясняващото всичко „Всяко използване на заклинания е строго забранено“.
— Брей, пък аз тъкмо се канех да направя Въздушен щит с филтриране на въздуха — намръщи се Чез. — Значи ще се наложи още да търпим… Нима Алиса цяла сутрин е дишала тази гадост? И що за готвене без използване на заклинания?
— Да, странно — съгласих се аз. — Тя и да готви не може… предполагам.
— Между другото, може пък Алиса да ни подхвърли нещо вкусничко — замечтано въздъхна Наив, с което веднага заслужи възхитените ни погледи.
Ето кого няма да смутиш с някакви си там лоши миризми.
— Е, какво пък, да видим какво готвят тук.
Влизайки в кухнята, аз за известно време загубих дар слово — просто се страхувах да си отворя устата.
Алиса, с кърпа на уста и в някога бяла, а сега покрита с яркозелени петна престилка, стоеше пред огромна стоманена маса и се бореше с виолетова топка пипала с размерите на малко куче. Странното създание пищеше ужасно пронизително и гърчеше всичките си крайници в старанието си да избегне ножа.
— Какво е това? — изненадано се облещи Чез.
Предпазливо заобиколих масата, опитвайки се да разгледам по-добре съществото, но така и не видях нищо друго, освен пипала.
— Това е стоножка — раздразнено обясни Алиса и мушна с ножа точно в центъра на горкото животно.
Гадинката веднага млъкна и безсилно отпусна пипала.
— Пфу — изкоментира Чез.
Алиса дръпна превръзката под брадичката си, избърса потта от челото си и се усмихна.
— Помните ли, вчера ядохме спагети?
— От тези?! — ужасих се аз.
Нима съм ял тази мазна виолетова гадост?!
— Не само — изкикоти се Алиса. — Но останалите съставки изглеждат още по-зле.
Наив пребледня.
— Мисля, че току-що минах на диета…
От съседното помещение надникна едра тъмнокоса жена в мръсна престилка.
— Ей, какво правите тук? Хайде марш от кухнята! Сигурно сте пълни с остатъчни следи от заклинания!
Жената ни размаха юмрук с размерите на човешка глава, сякаш намекваше, че е по-добре да не спорим с нея.
— Това е главният готвач, Емилия — снижавайки глас, съобщи Алиса. — Честно казано, малко ме плаши. Изчакайте отвън, аз ей сега ще свърша с това, ще взема душ и излизам.
Нямаше нужда да ни уговаря — на улицата ужасната воня се усещаше съвсем не толкова силно, колкото вътре. Скоро към нас се присъедини и Алиса, най-накрая освободена от отработване на наказанието. До следващата сутрин.
— Преди да започнем работа със стоножките, минаваме старателно почистване от всякакви магически излъчвания — веднага започва да обяснява вампирката. — В началния стадий на подготовка тези същества мигновено се развалят от всякакви форми на магията. След обработка с тях може да се прави каквото си искаш, но преди това — никакви заклинания в радиус десет метра от кухнята, в противен случай месото им става негодно за консумация.