— А защо изобщо готвят тази гадост? Така ли няма нещо по-добро?
— Месото на стоножките има някои специфични свойства, едното от които — развива имунитета към повечето отрови от магически произход. С други думи, ако искаш да оцелееш в Прокълнатите земи, най-добре е да ги ядеш по-често. И ги готвят някак по-особено, за да им придадат необходимите свойства.
— Виждам, че добре си оползотворила сутринта — отбелязах аз.
— Оползотворила ли?! — раздразнено реагира Алиса. — Да беше прекарал ти няколко часа, затънал в тази мръсотия.
Наив дръпна вампирката за ръкава.
— Ъ-ъ… Алиса, а те наистина ли имат сто пипала?
— Не съм ги броила — изсумтя вампирката. — А вие как прекарахте сутринта?
Чез широко се ухили.
— О-о, беше незабравимо.
— Наистина? — заинтересува се Алиса.
— Разбира се — увери я Чез. — Спахме като трупове чак до закуска. Какво би могло да бъде по-прекрасно? Май само мисълта, че ти си станала няколко часа преди нас, за да приготвиш същата тази закуска.
Моят приятел благоразумно се беше отдалечил от Алиса, така че с лекота успя да избегне гневната й реакция.
— Сержант Торн ни очаква в казармата, за да ни представи на новите ни командири — напомних аз в желанието си да пресека зараждащата се кавга.
— Първи ден в отряда на скаутите — потри ръце Чез. — О, това би трябвало да е интересно!
— Гледай да не развалиш първото впечатление — отмъстително го заяде Алиса.
— Както направи ти при срещата със сержант Торн?
— Та той е сексист и женомразец! — яростно избухна вампирката. — Мястото на жената било в кухнята, виждате ли! Такива като него ги…
— Млъкни, ето го на входа — изсъсках аз, прегръщайки успокояващо вампирката. — Да не искаш цялата си служба да прекараш в кухнята?
Алиса осъзна целия ужас на ситуацията и млъкна веднага, като същевременно продължи яростно да пухти в знак на протест.
— Закъснявате — посрещна ни вместо с поздрав мустакатия Майстор.
— Добро утро и на вас — учтиво поздравихме ние.
— Да, добро утро — включи се и изникналият от нищото Велхеор.
Странно, само преди секунда изобщо го нямаше до нас, после изведнъж хоп — и вече беше тук. Щом можеше да прави такива работи без способностите си, направо изтръпвам при мисълта какви са истинските му възможности.
— Последвайте ме. Ще ви заведа в отделението на скаутите, където ще продължите по-нататъшното си обучение и ще започнете своята служба.
Тръгнахме след сержанта със смесица от страх и любопитство. В края на краищата до този момент все още не бяха ни обяснили с какво точно се занимават скаутите. От оскъдните фрази на Торн можеше да се направи само един извод — че това е много опасна работа: военните действия още не бяха започнали, а вече имаше загуби сред скаутите. Макар че с моя късмет аз друго и не очаквах, но някак си не се вързваше особено с твърдението на Майстор Ревел, че нас с Наив няма да ни излагат на опасност.
Търсената сграда се оказа до самата стена, защитаваща форта от Прокълнатите зами. Каменната кула се извисяваше над всички сгради във форта и явно се използваше като средство за ранно откриване на опасности. Разбира се, в допълнение към всевъзможните заклинания, с които най-вероятно беше окичен всеки метър от стената.
— За тук сме — кратко каза сержантът и бутна вратата.
Последвахме го вкупом и минавайки през тясната врата, попаднахме в неголяма зала. Няколко очукани маси, окачени по стените хладни оръжия, мръсни петна по пода — всичко това не се вързваше особено с образа на Майсторите, също както и мъжът, намиращ се в стаята.
— Ей, Торн, какъв вятър те довя в нашата дупка? — попита якичкия блондин, проснал се на един стол и с вдигнати на масата крака.
Непринудена поза, облекло, нямащо нищо общо с униформата на Майсторите — той беше своеобразно предизвикателство за местните нрави. Образът се допълваше от още една немаловажна подробност — липсата на лявата ръка от китката надолу.
— Доведох попълнение.
— Нев-вероятно — провлачи русият. — Цяла петорка? А и момиче изпратили на заколение? Садисти.
Новото място за провеждане на практиката ни посрещна много оптимистично, за пълното щастие липсваше само предварителна резервация на място в гробището.
— Затова пък сред тях има Висш вампир — не без гордост произнесе сержант Торн.
— Това вече е добра новина — искрено се зарадва блондинът. — Заповядайте, настанявайте се. Аз се казвам Ленди — той стана от масата. — Торн, донесе ли папките с досиетата?