— Заповядайте, капитане — с готовност му подаде документите сержантът. — Предавам ги под ваша отговорност. Грижете се добре за тях, две от момчетата са много важни за Майстор Ревел.
— Кои? — веднага уточни русият.
Торн посочи с пръст към мен и Наив.
— За тези двамата ще ви откъснат главата.
— Добре, тях ще ги пазим — кимна русият.
— А останалите?! — не се сдържа Чез. — Кой ще се грижи за нас?!
Ленди го погледна насмешливо.
— А собствената ти глава за какво е?
— Оправяйте се сами — обобщи сержант Торн. — Успех със службата.
И сержантът се скри зад вратата, а ние останахме в компанията на новия си приятел.
Ленди се надигна от масата.
— Е, сигурно вече имате много въпроси?
— Какво е станало с ръката ти? — веднага попита Велхеор, чужд на всяко приличие.
— Сам си я отрязах — изобщо не се смути Ленди. — Наложи се, за да оцелея. И ако не слушате внимателно наставленията ни, и вие може да загубите не само ръцете, но и живота си. Така че ви съветвам да питате за наистина важните неща.
Ние запристъпвахме нерешително от крак на крак, без да знаем откъде да започнем. А и нямаше къде да седнем — да заемаме места на чужди маси никой не рискуваше. Е, с изключение на Велхеор, който спокойно се качи на масата точно пред капитана.
— А имаш ли стоманена кука? — продължи да го разпитва вампирът.
— Каква кука? — не разбра Ленди, докато прелистваше папките с подвизите ни, получени от Торн.
— Ами на мястото на загубената ръка.
— За какво? — окончателно се обърка Майсторът.
— Знам ли — сви рамене Велхеор. — Но ще изглежда много яко.
— Обикновено нося магическа протеза, щом толкова те интересува. Външно почти не се различава от истинска ръка. Но съвсем наскоро се върнахме от Прокълнатите земи, затова още не съм си върнал нормалния вид.
Чез чинно вдигна ръка, за да зададе въпрос.
— Кажи!
— А защо изобщо са нужни скаути?
— Ние сме най-добрите, или по-точно, единствените специалисти по Прокълнатите земи. Разбира се, нашите лабораторни плъхове постоянно нещо изучават, но практически знания имаме само ние.
— Значи обикаляте из Прокълнатите земи с някаква цел? — уточни Наив.
— Вече не „вие“, а „ние“ — поправи го Ленди.
Наив смутено замълча.
— Но за какво е всичко това? — озадачено продължи Чез. — Какво значение има какво се случва в тези земи и какви същества живеят там, нали, доколкото разбрах, всички битки се провеждат във въздуха?
„Кога е успял да разбере как се провеждат битките?“ — помислих учудено, но веднага се фокусирах върху думите на Ленди.
— Първо, в Прокълнатите земи отиват много изследователски експедиции, а ние им осигуряваме безопасност. И второ, постоянно разузнаваме около форта. Не бива да забравяме и това, че партизанските удари от територията на Прокълнатите земи може съществено да променят картината на боя.
— Толкова ли са важни тези ваши Прокълнати земи? Защо не може просто да се прочистят? — попитах озадачено.
— За това ще разберете от кратката уводна лекция… — Ленди замълча и се ослуша — която с радост ще ви прочете Майстор, по-точно, капитан Шорт! Моля, изслушайте го внимателно!
Входната врата изскърца и в стаята влезе едър брадат мъж в очукана стоманена броня.
— Каква е тази детска градина? — прогърмя той вместо поздрав.
За разлика от Ленди Майстор Шорт изглеждаше така, сякаш току-що се връща от бойното поле — целият в прах, с изподраскано лице. Дишаше тежко и въздухът излизаше от устата му на облачета пара. И това въпреки факта, че температурата отиваше от „доста задушно“ към „хайде да се попечем“.
— Торн ги доведе — охотно поясни Ленди. — Казва, че може да има полза от тях. Тук имаме нисш, Висш и дневен вампир, некромант и… един най-обикновен ученик.
Чез за пореден път почервеня от това съмнително представяне, но благоразумно премълча.
— По-добри, разбира се, не се намериха? — попита Майсторът, оглеждайки нашата компания със суров поглед. — Това е риторичен въпрос, между другото. Е, какво пък, тъй като сте съвсем нови в нашия малък отряд от смъртници…
— Смъртници?!
Това пък защо! Според мен домакините още не можеха да решат дали да ни унижат или да ни изплашат до смърт.
— Шегува се — побърза да ни успокои Ленди. — За смъртници могат да се считат само тези скаути, на които не им стига мозъка и не са достатъчно предпазливи. А останалите, подобно на нас с Шорт, са напълно способни да изкарат цялата си служба и да останат сравнително невредими.