— Тоест да загубиш ръката си не е толкова сериозно? — уточни Наив.
— При завръщането в столицата ще му посадят нова — усмихна се Чез. — Така че не е голяма загуба.
— Няма да ми посадят — въздъхна Ленди. — Поставих си ръката в Сенчест капан. Ужасен екземпляр: особена форма на живот. Нещо като безликите, които живеят в столицата и охраняват улиците през нощта, само че Сенчестите капани са опасни и през деня. Друидите още не са се научили как да лекуват раните, оставени от тях, така че още дълго време ще ходя без ръка, а може и цял живот.
Ама че късмет!
— И много ли такива гадости като Сенчестия капан има в Прокълнатите земи?
— Слабо казано много — мрачно отвърна Шорт. — Предлагам като първо опознавателно занятие да отидем в местния зоопарк. Там ще можете да се полюбувате на някои от обитателите на Прокълнатите земи, макар и далеч не на всички. Част от гадините просто е невъзможно да се хванат, а други е по-добре и да не опитваш. Оттам ще започнем вашето теоретично обучение.
— Както се казва, по-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш — увери ни Ленди. — Там има такива същества, каквито дори не можете да си представите.
Ние се спогледахме.
— Е, в момента доста можем да си представим — с нервна усмивка изразих общото мнение.
— Между другото, в стаичката зад мен има стандартни брони, изберете си подходящ размер — игнорирайки моята реплика, продължи Шорт. — А оръжие може да си изберете направо от стената.
Изборът наистина не беше лош — всевъзможни мечове, брадви, тояги, копия, арбалети. Ние с Алиса и Велхеор предпочетохме да запазим своите кукри, но Чез и Наив не можаха да устоят и си избраха впечатляващи мечове. Викерс младши първо се насочи към огромна двуръка брадва, но Ленди го увери, че в Прокълнатите земи с подобни оръжия нищо не можеш да направиш — само ще хабиш сили да мъкнеш такава тежест, а все пак трябва и тайно да се промъкваш през гората с надеждата, че никоя местна гадинка няма да се заинтересува от теб.
Надниквайки в стаичката с разпределени по рафтовете стоманени ризници, ми се прииска да се пошегувам по повод тежестите, които трябва да мъкнем със себе си, но си прехапах езика още щом взех оборудването в ръце. Изненадващо, но изглеждащата масивна и тежка броня се оказа доста лека и, както се установи в последствие, изобщо не пречеше на движенията.
Накрая, въоръжени и снабдени с подходящи брони, ние дружно напуснахме кулата на скаутите.
— Нека да започнем нашата екскурзия с поглед към Прокълнатите земи — жизнерадостно предложи Ленди. — Да се качим на стената и да огледаме.
На стената стояха на пост няколко Майстора в стоманени ризници, които изобщо не ни обърнаха внимание.
— Ето това са прочутите Прокълнати земи — с нотка на гордост каза Ленди, правейки широк жест с ръка.
От стената се откриваше чудесна гледка към гората. Най-обикновена, широколистна, простираща се на километри във всички посоки. Изглеждаше съвсем спокойна, само тук-там се забелязваха отделни голи петна, явно оставени от бойни заклинания. Фортът беше отделен от гората с доста широка ивица изгорена до черно земя.
— Не изглежда чак толкова страшно — изрази на глас мислите ми Алиса.
— Така ли мислите? — усмихна се Ленди. — Гледайте тогава.
После създаде светеща топка с размер на човешка глава и я насочи към гората. Заклинанието преодоля ивицата изгорена земя, движейки се ниско над нея, и приближи до дърветата. А после от едно от тях изведнъж се появи някакъв облак мушици и за миг погълна топката.
— Звезден прах — кратко каза Шорт.
Явно този Майстор не се отличаваше с особена приказливост, затова пък Ленди се стараеше и за двамата:
— Дребни създания, подобни на мухи. Прозрачният им хитин блести на слънцето, оттам идва и името им. Хранят се с всякакъв вид енергия, включително и жизнена. Напълно изсмукват човек за около двадесет секунди, но за наше щастие не понасят студа и лесно се унищожават с минимално снижаване на температурата. Главното е навреме да ги забележиш.
— Красиво — неочаквано каза Наив.
— И смъртоносно — допълни Чез.
Велхеор кръвожадно облиза устни.
— Интересно.
— Това е само един от стотиците видове обитатели на Прокълнатите земи — продължи поясненията Ленди. — Оттук изглежда, че гората е плътна, но в действителност там има поляни, блата, просеки и така до самата река Дракха. Най-интересното е, че колкото и да се опитвахме да направим карта, така и не успяхме — местността постоянно се променя.