— Напълно е възможно — усмихна се Ленди. — Но е по-вероятно просто още да не са се върнали от обяд.
— Ние ще отидем за учебните материали, а вие засега може да разгледате — каза Шорт и заедно с Ленди се отправиха някъде навътре в залата.
И ние с удоволствие пристъпихме към разглеждане на удивителната менажерия. Какво ли нямаше тук! Голяма част от съществата, по мое мнение, нямаха нищо общо с нормалните животни. Първата клетка ни порази със своя обитател — огромно зъбато създание с… всъщност, това беше всичко. То цялото се състоеше от безкраен брой усти и зъби. Една такава голяма зъбата топка, дори очи не се виждаха.
— Да, такова не можеш изхрани — сръга ме с лакът Чез. — Мисля, че този звяр ще надяде дори нашия Наив.
— Аха, че и него ще хапне в добавка — потвърди Велхеор.
— Вижте какво седи тук! — извика ни Алиса.
„Седи“ не беше особено подходяща дума за описание на странната субстанция, стичаща се по стъклото на покрития басейн. Съществото изглеждаше като голямо, виолетово, постоянно променящо формата си петно с множество израстъци.
После се полюбувахме на някакво подобие на огромна змия с три глави, гигантски зъбати цветя, хлебарки с големината на куче и много други незнайни твари. Ако всички тези същества живеят в Прокълнатите земи, аз определено не проумявах как изобщо успяват да оцелеят скаутите там. Особено без използването на магия.
— О, а тук има празна клетка, вратата е отворена! — извика Наив, прекъсвайки мислите ми. — Интересно, кой ли е бил вътре?
— Какво значи празна?! — попитах аз, усещайки как косата ми се изправя. — Нали казаха, че в зоопарка няма свободни места.
— И споменаха още, че периодично бягат животни — напомни Чез.
— Тук определено няма никой — увери ни Наив.
Ние с Алиса бързо се приближихме и се уверихме, че не греши.
— Велхео-ор — бавно каза Алиса.
— Нищо не съм пипал! — вдигна ръце в защитен жест вампирът и малко обидено добави под нос: — Просто не успях…
Докато Алиса оглеждаше самата клетка, аз приклекнах, привлечен от едва видим проблясък на пода. Няколко капки странна отровно зелена течност. Предполагам, слюнка или кръв, е, в краен случай друг отпадъчен продукт от обитателя на клетката. Само че къде е самият той, това беше въпросът.
Чез се приближи и седна до мен.
— Мислиш, че наистина нещо е избягало?
— По закона на гадостите — със сигурност — въздъхнах аз. — На туй отгоре Шорт и Ленди се запиляха някъде. Бих искал да знам що за същество е стояло вътре…
— Като го намерим — ще разберем — философски сви рамене Алиса. — Какъв е планът за действие?
Разбира се, всички, в това число и Велхеор, ме погледнаха въпросително.
— Не можем да използваме търсещи заклинания, така че ще трябва лично да огледаме. Ще обиколим навсякъде.
— Гениален план — изкоментира Алиса.
— Не, гениалното е да се възползваме от вашите вампирски способности — посочих на Велхеор петното непозната течност до клетката. — Ще можеш ли да го намериш по миризмата?
Признавам, това беше един от редките случаи, когато най-кървавият вампир на хилядолетието не намери веднага отговор.
— Да не би да намекваш, че искаш да ме използваш като куче? — бавно каза той накрая, присвивайки заплашително очи.
Интуицията така ме изрита в задника, че веднага се скрих зад Алиса.
— Ами обонянието ви е много по-добро от това на хората — напомних предпазливо. — Ще се разделим на две групи, в едната ще бъдат Алиса и Наив, а в другата — ти.
— Добре — изненадващо лесно се съгласи вампирът, — но тогава ти ще дойдеш с мен.
Въпреки добродушния тон на Велхеор останах с неприятно усещане.
— Ъ-ъ… ами добре — бях принуден да се съглася, вече предчувствайки, че в случай на нужда не трябва да се надявам на помощ от вампира. Пак ще ме остави да се оправям сам, като коментира случващото се от безопасно разстояние.
Съдейки от факта, че клетката не беше осветена, явно живеещото в нея същество предпочиташе нощния начин на живот, което значително усложняваше търсенето. Главно моето и на Чез. Другите трима прекрасно се ориентираха в тъмното.
За щастие, залата на зоопарка не беше чак толкова голяма, че да се загубим в нея. Ако някой се натъкнеше на беглеца, другите бързо можеха да му се притекат на помощ. Макар като се сетя, че тук не можем да използваме магия, не бях много сигурен как ще се противопоставим на създанието. От разходката из зоопарка едно нещо научихме със сигурност — далеч не всеки обитател на Прокълнатите земи можеше да бъде неутрализиран с хладно оръжие.