— Тук съм! — раздаде се от тъмното гласът на вампира.
Велхеор се появи в осветеното място, но не сам, а с трупа на избягалия паяк. Вампирът носеше създанието пред себе си с изпънати ръце, заливайки пода със зелена слуз, без да се притеснява нито от размера му, нито от немалката му тежест.
— Това ли търсите?
Той хвърли трупа в краката ни, принуждавайки ни да отстъпим няколко крачки.
— Браво! — неочаквано се раздаде силен глас някъде отгоре.
По протежението на стените на зоопарка, на височина десетина метра, започнаха да светват лампи и неочаквано се оказа, че, меко казано, не сме сами. Цялата зала беше опасана от нещо като остъклен балкон, зад който се тълпяха десетки души и с весело любопитство се пулеха срещу нас.
— Това пък как да го разбирам? — с искрен интерес попита Велхеор, забелязвайки сред зрителите Шорт и Ленди.
— Просто малка традиция, своеобразно изпитание при постъпване в редиците на скаутите. Поздравления, не го издържахте.
— Изглеждаше ми подозрително, че всички са отишли да обядват и никой не е останал в зоопарка — проговорих аз, оглеждайки събралите се на балкона хора. — Съществата се нуждаят от постоянни грижи, а заклинания или артефакти явно не могат да се използват.
Алиса срита останките на паяка.
— И много ли са успявали да го минат?
— Е, вие сте първите, които подлагаме на това — каза Ленди с ехидна усмивка. — Решихме да започнем традицията с вас. Никой не можеше да си представи, че ще е толкова смешно.
— Ние просто не бяхме готови за такова… — опитах да се оправдая. — Необичайни условия, забрана за използване на магии…
— Учили са ви да работите в екип, минали сте практика, а в крайна сметка направихте някакъв цирк! — прекъсна ме Шорт. — Направо не мога да си представя как ще работим с вас. Да се надяваме, че Висшият вампир ще успее да ви подсигурява и четиримата, защото в противен случай няма да издържите в Прокълнатите земи повече от няколко минути.
Изглежда наистина разстроихме брадатия Майстор, защото изглеждаше доста вбесен.
— Шорт малко преувеличава — успокои ни Ленди. — Но ви съветвам да си вземете бележка за в бъдеще и да поработите над грешките. Особено рижия и дебелия, тия двамата са направо тежък случай.
— Да, всички сте „юнаци“ — малко по-спокойно каза Шорт. — Качете се по стълбите отдясно да отидем в кабинета ми, ще ви дам учебни пособия.
Странно, мислех си, че кабинетът му е в онази очукана кула при стената. Представете си изненадата ни, когато брадатият ни въведе в прилична по размери зала с величествени колони, множество рафтове с книги, няколко бюра и елегантни, меки дори на вид кресла.
— Някои от предимствата на работата в зоопарка — поясни Ленди. — А кулата до стената — тя е само една дежурна стая. Дръжте се добре и ще ви отделим ъгълче тук. Мъ-ъничко ъгълче. В килерчето.
На дългия бар вече ни очакваше купчина книги с червени корици.
— Отсега нататък това ще бъде вашата библия — съобщи капитан Шорт и ни раздаде по една огромна книга. — Молете се на нея и я пазете като най-голямата ценност след живота ви. Всъщност, именно тя ще ви спасява живота. При това повече от веднъж.
„Това вече съм го чувал някъде“ — помислих си, докато въртях книгата в ръце.
„Откриване и избягване пагубното въздействие на остатъците от магически заклинания“ — гласеше надписът на корицата. Отваряйки книгата някъде по средата, аз с изненада видях изображението на нашия многокрак познайник. „Глава 13. Паяци и други членестоноги същества“.
„Иска ли питане. Разбира се, че глава тринайсет“ — усмихнах се аз.
— Какво внушително название за всички тези отвратителни същества — коментира книгата Алиса. — Остатъци от магически заклинания.
— Ама че „остатъци“! — удивено извика Чез. — Вижте на осемдесета страница! Добре, че тези шегаджии не се сетиха да пуснат нещо подобно срещу нас!
Това, което беше изобразено на споменатата от Чез илюстрация, преди всичко напомняше на огромна яма със зъби. „Скокливко“ — гласеше надписът към рисунката.
— Как изобщо скача това нещо? — не схванах аз.
Следващата страница отговаряше на въпроса ми с плашеща яснота: „Скокливкото е един от най-лесно откриваемите хищници в Прокълнатите земи. Главното е да го забележите преди групата да се приближи в обхвата на скока му, който е около десетина крачки. Радиусът на устата на възрастен Скокливко достига до четири крачки, а броят на зъбите му — до шест хиляди. Регистрирани са случаи, когато тези същества са изяждали наведнъж по няколко невнимателни пътника“.