После той и Мари отидоха в отдела за намиране на работа. Както обясни момичето, работещият тук млад мъж — вампир, разбира се — приемал запитванията на всякакви организации и след това подбирал подходящи работни места за обърналите се към Ордена нисши вампири. Сега този служител отсъствал по някаква причина, и Мари кой знае защо не можа да обясни къде може да е отишъл.
— А всъщност колко вампира работят при нас? — уточни Даркин, когато той и момичето надникнаха в работната стая.
— Заедно с теб сме шест.
— Значи агентите са трима — направи проста аритметична сметка Даркин. — И къде са те?
— Предполагам са излезли по някоя служебна работа — не много уверено отговори Мари, като не забравяше да се усмихва сладко.
„Мисля, че започвам да разбирам в какво ще се заключава моята работа“ — с нотка на задоволство си помисли Даркин.
— А много вампири ли са се обърнали към вас за помощ?
— Ние отворихме само преди няколко дни — припомни Мари.
Вампирът изразително я погледна в очакване на продължението.
— И-и?
— И засега нямаме нито един клиент.
— Тогава по какви служебни работи отсъстват четирима наши служители?
— Кой ги знае — махна с ръка вампирката. — Но това звучи много по-лошо, отколкото: „Те са заети с важна работа“.
„С такава помощница и такива служители се очертават доста весели дни“ — тъжно си помисли Даркин и по навик докосна белега на бузата.
Връщайки се в кабинета си, той се настани в удобното кресло и започна да разпитва помощничката си за ситуацията в столицата и отношението на местните жители към нисшите вампири. Като се има в предвид, че Даркин по принцип никога не беше се интересувал особено от живота в столицата, разговорът се проточи доста дълго. По-голямата част от времето отиде за описание на цялостната политическа ситуация в Лита, работата на местната стража и взаимоотношенията между различните слоеве на обществото. Както вече знаеше Даркин, на нисшите вампири разрешаваха да живеят в Лита, освен това семействата не се опитваха да се отървават от ухапаните, както това се случваше в Пограничните райони. Тук се смяташе за лош тон и не се насърчаваше. За разлика от другите градове в Империята, столичните жители се грижеха много за своята репутация и се държаха много по-коректно. В същото време отношението към нисшите вампири оставаше все така гнусливо, както и в другите градове. В допълнение, на вампирите беше строго забранено да се появяват по улиците през деня без специално разрешение. Освен това, според слуховете, много вампири не оставали при семействата си и не напускали столицата, а предпочитали да живеят в мазетата и канализацията на града. Стражата периодично провеждала хайки, но всъщност никой не забранявал на вампирите да живеят в подземните тунели, стига да не се намесват в живота на хората и да не се показват пред очите им. Освен това често именно вампирите следели за състоянието на канализацията. Не, самият водопровод се защитавал от цял арсенал заклинания, но съпътстващите помещения също изисквали определени грижи.
За канализацията Даркин имаше собствена информация, получена от първа ръка. Преди заминаването за Лита вампирът имаше сериозен разговор с Алиса, която го помоли за лична услуга — да се свърже с вампирите от клана Ноос, живеещи дълбоко навътре в канализацията, и да им предложи сътрудничество с Ордена при най-благоприятни за тях условия.
— Мари, тук някъде няма ли случайно карта на канализацията?
— Какво? — изненада се вампирката. — Доколкото знам, не… Госпожа Елиза ти остави някакви документи на бюрото, като каза да ги прочетеш при първа възможност. Може би там има?
„А, да, документите“ — спомни си Даркин.
Вампирът намери с поглед доста издутата папка.
— Аха, благодаря, сега ще погледна.
След като приключи разговора с Мари, той си поръча храна и започна да изучава документите. Повечето от тях бяха най-различни полезни контакти — всички, чиято помощ би могла да е полезна в работата на Ордена — стражи, търговци, няколко служители на държавни служби и няколко непознати, но явно значещи нещо имена. За немалка изненада на Даркин, наред с другите документи имаше и карти на канализацията. Отне му половин час, за да се ориентира в съответствие с инструкциите, дадени му от Алиса, и да избере най-оптималния път, за да не скита в продължение на часове през подземните канализации. А и изобщо не беше сигурно, че дневните вампири ще го посрещнат с отворени обятия. Вярно, в краен случай ще има с какво да им се противопостави…