— Велхеор, нима не ти е интересно да изучиш по-подробно добродушните и мили обитатели на Прокълнатите земи? — попитах лукаво. — Едва ли само за една нощ си успял да видиш всичко там. Скоро ще минем основния курс на обучение и ще можем да се разходим както трябва по тези прекрасни места.
Вампирът дори не ме погледна.
— Промъквах се в Прокълнатите земи не само нощем, но и през деня. И видях достатъчно.
„Затова постоянно изчезва някъде, само да се обърнем — със закъснение осъзнах аз. — Сигурно вече знае за тези същества не по-малко от най-добрите скаути.“
— Но скоро започва война, а ти обичаш войната.
— О, вие, хората, постоянно с някого воювате.
— А какво ще кажеш за отмъщението към убиеца на сестра ти? — направи последен опит Алиса.
Вампирът демонстративно бавно прелисти книгата.
— Отмъщението е нещо важно. Но ние, вампирите, умеем да чакаме. Канмиир няма къде да ми избяга, а тази ваша библиотека както се появи, така може и да изчезне. Не-е — не мърдам оттук.
„Е, какво пък, със сила не можем да го накараме да тръгне, да го убедим с думи също едва ли ще успеем — помислих обречено. — Изглежда ще се наложи да се примирим.“
— Само не се опитвай да излезеш оттук към Крайдол — помолих вампира вече при напускане на библиотеката. — Ако те видят тамошните Майстори, може да възникнат много неудобни въпроси.
— Да, мамче — игнорира ме Велхеор.
Очевидно зад вратата Чез и Наив бяха чули нашия разговор, защото отсъствието на Велхеор изобщо не ги изненада.
— Утре Шорт много ще се зарадва — вместо „лека нощ“ каза Чез. — Нали говореше, че се примирява със съществуването на нашата петорка само заради присъствието на Висш вампир.
— Е, едва ли ще ни изгонят. В краен случай всички ще ни засилят в кухнята — неуверено проговори Алиса, скачайки на нашето легло.
Не можах да устоя и бавно повторих наум: „Нашето легло. И добре звучи, дракон да ме вземе! Така… какво каза тя? Забравих вече.“
Вече легнал в леглото и изгасил лампата, тъкмо се канех да заспя, когато от пода се разнесе тихия глас на Наив:
— Зак, а ще може ли да се виждам с Ленис? Можем да я поканим в библиотеката, или да се преместя в Крайдол и…
Ох, знаех си, че рано или късно ще повдигне този въпрос. Според мен и така твърде много хора знаеха тайните ми и да разширявам този и без това не малък кръг изобщо не ми се искаше. Особено когато става дума за почти непознато момиче, при това обърнала Наив във вампир. Случайно ли е станало или не, но благодаря, точно за библиотеката няма да й казвам.
— Съжалявам, Наив, но това е прекалено опасно. Ако някой те види на улицата, може да се появят подозрения. А да разкриваме тайната на библиотеката на външни е още по-рисковано…
— Тя не е външна — обидено отвърна Наив.
Ох, неподходящо се изразих.
— Е, разбра какво имах предвид — без особена увереност казах аз. — Лека нощ.
И самият аз не знаех какво имам предвид. Тоест тайните са си тайни, но как да очертаеш кръга на доверие? И в този ред на мисли какъв ще е този, на когото се доверяваш по-малко, отколкото на психясал Висш вампир?
— Лека нощ, Зак — неочаквано прошепна в ухото ми Алиса, облъхвайки ме с горещо дихание.
Тръпки разтърсиха цялото ми тяло, карайки сърцето да бие по-бързо. После тя леко докосна с устни шията ми, прегърна ме през кръста и заспа. Мигновено. Нищо чудно, при толкова наситен ден, а нали и щеше да става по-рано от нас.
Ох, но защо трябва така да издевателства над мен? Сега със сигурност няма да заспя. А бях уморен като… като…
Действие 5
Заспах почти моментално. Наистина, сънувах такива неща, че така и не успях да се наспя. Ще кажа само, че в сънищата ми активно… много активно участваше Алиса. Разбира се, когато се събудих, от нея нямаше и следа — наказанието в кухнята не беше отменено. От шкафчето липсваше моята музикалка, значи на вампирката поне не й е скучно.
— Събуди се и пей! — весело ме поздрави Чез, скачайки на кревата до мен. — Време е да закусваме. Стига си спал!
— Теб трябва да тормозят половин ден в лабораторията — вяло се съпротивих аз. — Да ти източват кръвта с литри, да ти надуват главата, а на всичкото отгоре пропуснах и лекцията. Сега няма да знам за някой опасен вид трева, ще я настъпя и ще умра от туберкулоза.
— Или диария — изхили се Чез. — Трябва по-внимателно да изучим справочника, за да вземем малко такава трева за нашите приятели от водния факултет.